|
|
 Разходка из "Езерната градина" 20:35 |
|
|
„Клинописи” - II |
Окултни сенки от Миналото
дебнат
из страниците
на тази страшна книга,
в която
те поставих,
докато докосвах
твоите неясни линии –
трептящи
сред пипалата
на дъжда.....
Изваях те
от ириса
на своите очи,
от всички цветове които притежавах.
Изваях те...
и светлината проникна под моята кожа,
премина през мен
и ме направи безплътен...
Совите ни оплетоха във мрежите
на Тайнството
за хилядолетия....
И само очите на мъртвите риби,
разхвърляни
из небосвода нощем,
показваха,
че си още жива,
че ме търсиш
във своето тяло,
пред прага на Смъртта.....
А аз те сънувах. Безкраен сън:
прекосих Демона,
който ме очакваше Отвъд,
представих си
твоята несъществуваща сянка
и гадателите разкъсаха
своите тайнописи,
сътвориха чудовища
с полъха на птичи криле,
светлина от догаряща свещ,
и бледните устни
на луната...
Един художник
те видя несъществуваща
и те нарисува....
дари те с опиумна красота...
но твоята привидност
се отскубна от платното
и избяга,
за да ме търси....
Край готическите статуи,
в булото на есенния дъжд
докоснах твоите
ослепителни черти
и ти
потъна
в Книгата,
дебнеща ме
между свойте страници...
|
27 Октомври 07, 20:35
 Коментари (0)
|
|
