|
|
 Разходка из "Езерната градина" 19:54 |
|
|
СВИТЪЦИ ОТ ЕЗЕРНАТА СТРАНА /I/ |
ОСТРОВИТЕ
Остров Кьогуро
Откъм планината на Танцуващите Жерави островът изглежда като стъпало на тромав великан, чиято невидима осанка, губеща се нагоре в облаците, пази бистрата повърхност на езерото от прекалено любопитните очи на недружелюбни божества и неканени посетители... Как е изчезнал този могъщ владетел – никой не знае, но островът е сякаш доказателство, че той бди на своя пост и над Езерната градина цари спокойствие и тишина. Местните хора /островитяните/ го почитат като едно от превъплъщенията на Праотеца-дракон и според тях гръмотевичните бури са предизвикани от страховитата Му кашлица на прастар бог, който навръх пролетното равноденствие се събужда млад и свеж, изпълнен със сили; или може би това са далечни отгласи от битките, които великанът води със своите невидими и многобройни неприятели...
В единия край на острова се издига огромно червено дърво. За него се грижат монасите от Обителта на топлите извори, която извисява крехките си очертания малко под основата на въображаемите пръсти на великанското стъпало. Една от най-красивите забележителности, свързани с острова, е аленото отражение на прастарото дърво. То се разлива по водната повърхност на фона на небесната синева, зеленикавите водорасли и пъстрите рибки отдолу, и нерядко на разсъмване първите слънчеви отблясъци, сякаш привлечени от очарованието му, се концентрират около короната, и тогава лумват златисти пламъци сред водите. Това е едно от любимите събития на придворните сановници, които вдъхновени от него /или по-скоро от загадъчните образи, стаени в светлината му/ организират пищни церемонии, издават поетически антологии, пишат трактати по алхимия и ботаника, търсят отговори на немислими, дори невъзможни въпроси.
В централната част на острова и около Обителта на топлите извори монасите са засадили горичка от бамбукови дървета, в която живеят красиви сърни. Гърбовете им са покрити с бели петънца и за тях се грижат хората от манастира. Всяка сутрин няколко монаха обикалят из гората кокетните беседки от камък и кленово дърво, чиито покриви са закривени по краищата и над вратичките им има бронзова статуетка на Праотеца-дракон. Там поставят дъхави вързопи с билково сено, както и ведра с прохладна изворна гора.
Самата Обител на топлите извори носи името си заради няколкото минерални ручейчета, които водят началото си недалеч от основите на нейната каменна ограда. През зимата и пролетта тук често се появява императорът, който пали благовонни пръчици на третия етаж на манастира и участва в ритуали, посветени на Прамайката и Прабащата. Официалните императорски кораби са само два – единият е построен като дракон, чиято златна глава блести сред вълните на езерото. Другият е тъмно-син със зелени платна и всички го наричат „женския кораб”. Както може би се досещате, и двата плавателни съда са до известна степен символи, ключове към вътрешния свят, към света на боговете. Мъжкият кораб-дракон концентрира в себе си реда, яснотата и спокойствието, а женският – порива, копнежа, неясното течение на живота в своята красота и загадъчност. Всеки път, когато двойката плавателни съдове прекосява езерото, се смята, че е завършен цялостен цикъл в развитието на космическите символи, идеи и значения, тоест един вид се извършва гадание според това по какъв начин се е осъществило плаването. Поради тази причина императорският кортеж е винаги тържествен и точно обособен до най-малките подробности. Случайности и грешки по невнимание от страна на дворцовите сановници не се толерират. Но пък и не съществуват някакви жестоки наказания. Просто всеки по своя воля и вътрешно призвание поема отговорностите си и това до известна степен обяснява гордата изолираност и хармония, които властват над Езерната империя.
Обителта на топлите извори, като архитектурен замисъл, е нещо средно между изящен павилион за практикуване на изкуства, езерна кула и манастир. Висока е четири етажа. Всеки от тях е увенчан с двойно симетрично разположен покрив, завършващ с лека извивка в своя долен край. Обителта е изградена от кленово дърво, богато украсено със зелен и жълт лак. Стените имат цвета на току-що поникнала трева; покривите, симетрично намаляващи по площ от долу-нагоре, постепенно придобиват топло-жълт оттенък. Смята се, че това е едно от върховните постижения на местните майстори, строители и занаятчии.
Отвътре украсата е най-разнообразна и подбрана с изискан вкус. На първия етаж са пейзажните свитъци на един от най-прочутите мъдреци в империята – скитащият монах Люй-сун. Заедно с тях са подредени различни старинни книги, украшения и картини на други майстори на четката – художници, калиграфи и поети.
На втория етаж са монашеските зали. Там се извършват ежедневните ритуали и медитации. Те са по-оскъдно украсени и стените им са покрити с тъмно-зелени завеси.
На третия етаж е бляскавата зала на Прародителите. В нея, както бе споменато, се изпълняват религиозни тържества, ритуали и мистерии. Играят се пиеси с космогоничен характер. В тях обикновено взема участие и императорът.Четвъртият етаж е астрономическа обсерватория. Таванът й е инкрустиран със злато, диаманти и корали. В центъра му е поставено златно слънце, от четирите страни на което е разположена луната в различните й фази. От скъпоценни камъни са направени планетите и звездите. Фонът е тъмно-син до златист. Тук се правят различни измервания, свързани както с небесните светила, така и с Езерото /близките и далечни брегове, видимостта по водната повърхност през различните сезони и части на деня/. Освен това на четвъртия етаж се помещава и държавният оракул, който по време на театрално-религиозните мистерии изпада в трас и общува със света на боговете и духовете.
Обителта на топлите извори е заобиколена от невисока каменна ограда. Дворът е покрит със ситни бели камъчета, като една алея свързва манастира с пристана за императорските кораби.
В най-южния край на острова има малко селце. Там живеят местните хора, които се занимават главно с риболов и събиране на билки. Те не са обвързани пряко с живота на Обителта на топлите извори и за тях са валидни само общите разпоредби и закони на страната. Това правило важи за всички останали поданици, които не служат пряко в светската или религиозна йерархия на държавата. Тоест съществуват няколко нива на отговорности и задължения, които най-общо казано, имат различна сила за двете отделни прослойки на обществото – от една страна, сановниците и служителите на светската и религиозна йерархия, и от друга – свободните поданици, наречени „прьон-бо”.
За „прьон-бо” са допустими много неща. Тяхното жизнено поприще не изисква специфичната образователна подготовка на държавните служители, не са задължени да споделят официалната идеология, но пък и не могат да вземат дейно участие в обществения живот на империята. За разлика от тях, сановниците се радват на по-високо положение н обществото, но са строго ограничени от нормите и изискванията на постовете, които заемат.
Езерната империя е сравнително изолирана и почти не съществуват достойни за нейната подредба цивилизационни съперници. По правило, въпреки че императорът е натоварен с най-висша власт, той всъщност е ограничен от строгите наредби и закони, ръководещи Езерната страна. Един от тях е мъдрата мисъл на Люй-сун, че „...вековечната империя е като мъничко, добре премерено и поставено камъче, на точното място и в точното време...”
Независимо от различните противоречия, в крайна сметка взема връх стремежът към хармония и съзидание във вътрешен и външен както за империята, така и за отделната личност план....
Островът на Лин-би
Островът на Лин-би заема малък елипсовиден участък в източния край на езерото. Бреговете му са стръмни и високи, осеяни с млечно-бели скали. Носи името на първия отшелник /Лин-би/, осмелил се да се засели на него. Първоначално, напълно необитаем, беден на растителност и пуст е бил убежище единствено на разнообразните видове езерни птици и дребни сиво-зелени зайци, съществуващи необезпокоявано само тук.
Когато отшелникът се установил на острова, построил точно над стръмния западен бряг малка колиба и така живял в уединение около 30 години. По-късно един от висшите императорски йерасиарси се заинтересувал от странното учение на този мъж /понякога Лин-би бил посещаван от рибари, някои от които постепенно се превърнали в негови верни последователи и ученици; случайно един от тях имал възможността да беседва с йерасиарха по време на честванията, посветени на годишните празници по случай Втората Реформа на йероглифите в Сунската калиграфска школа/.
Интересна особеност на Езерната страна е фактът, че в нея не се преследва никой заради неговите убеждения. Друг е въпросът дали действията, свързани ценностните и идейни представи, не противоречат на общите императорски разпоредби и закони. Ако ти си просто един свободен „прьон-бо” , и със своите изяви не накърняваш обществения ред, бил той светски или религиозен, би могъл да изповядваш и практикуваш каквото си поискаш – и дори хипотетично съществува възможността, ако твоят жизнен път разкрие потенциалната ценност на определена гледна точка, то тя да бъде възприета и кодифицирана в официалните регистри, които се обновяват и актуализират на всеки 15 години. От тях висшите императорски йерасиарси изготвят сложна система от символни ключове, на основата на които по пътя на умелото боравене и тълкуване, се ръзкрива възможността, след обичайното прекосяване на Езерото от официалните императорски кораби, да се изготвят и актуализират новите значения и оттенъци на традиционните ценности и закони, на които се подчинява общественият ред в Езерната страна.
По подобен начин, йерасиархът, след като се запознал отблизо и подробно с учението на Лин-би /посетил острова му и в продължение на три години общувал с отшелника/, добавил при едно от обичайните кодифицирания новите идеи, които възприел, и тогава, сравнително лесно, другите висши сановници от Императорската Колегия одобрили и извели основните ключове, така че дори и самият Лин-би нямал какво да добави към тях. Няколко години по-късно към официалните канони се влели и важни аспекти от учението на островния отшелник. Малко преди смъртта му , с указ на императора, било оповестено намерението на държавните власти да издигнат на острова зала за пиене на чай, чийто външен вид да е в синхрон със забележителните философски и мистични идеи на стареца. Строежът продължил няколко години, като Лин-би изготвил основните чертежи за новата сграда, която се превърнала в естествен център на доскоро необитамия остров.
Междувременно през всичките години отшелникът и неговите ученици оформили прекрасни градини с растения, внесени от източната провинция, от която островът е разделен посредством тънкия проток на Езерните сенки. Така постепенно убежището на лин-би се оказало добре поддържана ботаническа забележителност, насред която била издигната залата за пиене на чай. Тя притежава правоъгална форма, извисява снагата си няколко метра над земята, поддържана от две двойки кръстосани дървени трупи, вътрешността е боядисана в синьо-зелено, а краищата на фасадата с тъмно-зелени, жълти и бронзови оттенъци. Покривът е покрит със семена от дървото „Яма”, които наподобяват меката и фина птича перушина.
Залата за пиене на чай прилича на нещо средно между крехко същество, току готвещо се да полети и огромна каляска, разтворила широко своите обятия за всички жадни за познания и пътешествия поданици. Все пак крачетата й са впити дълбоко в земята и есна, оформена като блестяща мъниста стълба, я свързва в тържествени случаи със света наоколо. Иначе стъпалата, които се поставят обикновено, са дървени, оцветени в слънчево жълто-бяло. Те са в хармония с ароматната пара, която често се носи от огромната врата и прозореца, изрязан дискретно върху наклонения покрив.
Лин-би починал на 82-годишна възраст и останките му били изгорени и разпръснати /според волята му/ из градините на неговия остров.
Впоследствие в една от брезовите горички била основана школа по грънчарство, чиито майстори са известни и днес с необичайно, но стилно оформените си съдове и фигурки...
Друга важна особеност на острова е, че през есента, за разлика от други места, бреговете му са почти постоянно обвити в мъгла. Според някои поети тук листата на дърветата притежават някак по-меланхолични и красиви цветове през късните есенни месеци. Затова свидетелства мъничката хижа в северния край на острова, чиито стени са изписани със сребрист туш. Върху тях са представени откъси и цели творби от различни поетически пейзажни антологии, свързани с необичайната, донякъде загадъчно-запрашителна атмосфера на острова през сезона на мъглите. Според Тион-га „островът е подобен на фея, обвита във мъглата на своите страховити и очарователно гаснещи сънища....”, „и всеки пътник тук се превръща неволно във дърво, демон, птица, камък или цвете, докоснати от причудливата ръка на неразбираем, но всемъдър бог...”
|
20 Септември 07, 19:54
 Коментари (0)
|
|
