|
|
 Разходка из "Езерната градина" 21:47 |
|
|
СВИТЪЦИ ОТ ЕЗЕРНАТА СТРАНА /III/ |
ПЛАНИНАТА
I.
Отразявайки се във водата,
склоновете впиват устни
във прозрачните й дълбини
и от зеленото дихание
на образите сред вълните
се поддават силуети нежни –
- няколко кошути, каменна богиня,
препасана с листа златисти,
павилиони дървени и сребърни луни,
отронили се сякаш изведнъж
от одеждите изящни
на потънал в съзерцание
безплътен Принц.
II.
„В планината” – казват – „е убежището
небесната Прамайка....”
Денем е Старица, облечена в коприна бяла,
нощем е змия бръшляновидна
и листенцата й светят с бледо-жълта светлина.
Под езика й от фина пара
спи звезда огромна и пламтяща –
- тя поглъща всеки, който я съзре.
Утрин бялата Прамайка
храни жеравите със зрънца
от облаци и синева,
вечер тъмното Й тяло
се стопява сред скалите
и под бръшляновидните Й нишки
заспива целия изчезнал свят.
III.
Потънал в съзерцание сред покоя на водите,
люспите Му ще пътръпват,
докато вълните галят
отраженията на заоблените върхове.
сред небитието на нещата
влечугоподобният Му образ се разпада,
и Той, старец побелял,
чертае сенките на нашите тела...
Едновременно бащи и негови деца,
за миг съзираме във камъка безмълвен
лъчистия Му детски силует.
IV.
Съградихме Планината от нетрайната материя
на бляновете и носталгията.
Нека през деня ни пази гордия й силует,
а през нощта в душите си изкачваме
склоновете стръмни на болката и радостта;
и там.... покоят царствен ни погълне.
Гмуркаме се сред вълните
и потъваме във страстната прегръдка
на заплашителните върхове.
|
18 Септември 07, 21:47
 Коментари (0)
|
|
