|
|
 Разходка из "Езерната градина" 23:55 |
|
|
Стихотворение за сиамския котарак и викингите |
Протягаш меките си лапички
и после сладко се унасяш
върху купища от листове
на масата, където аз чета
за древни битки, градове
и космогонии, а ти блажен
и кротък си лежиш
далеч от себе си и всички нас
и може би дори не подозираш,
че си сякаш целият
кафе и мляко
под тази стъклена зора,
нощната ми лампа...
Невъзмутим ще се събудиш,
току пристигнал
от утрин непозната,
описана подробно вероятно
във книгата, която аз чета.
Ще отвориш своите очи
и от тях ще се търкулнат
няколко самотни богове,
за чиято героична смърт
ще е предизвестено неизбежно
във страниците, докато ти
изящен се протягаш.
Може би във своя сън
ще си могъщ и тайнствен бог,
или пък, падаща снежинка,
вълна разпенена и нощ бездънна...
Купичката с мляко ще изпиеш,
приготвена за тебе,
и забравил, че си бил Всемъдрия Один,
ще си поиграеш...
с моите пантофи.
|
27 Октомври 07, 23:55
 Коментари (0)
|
|
