Разходка из Езерната градина

 


БЛОГ АРХИВ
«« декември 2019 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          



Разходка из "Езерната градина" 00:22
« Обратно
ПО СЛЕДИТЕ НА ПРИНЦА
Лавиците са покрити с прах. Наоколо е тъмно. Сякаш милиарди звезди са обсипани по огромните томове с книги - звезден прах и мълчаливо сияние на изгубващи се в безкрая комети. В дъното, зад красиво орнаментирана абаносова маса е застанал библиотекарят, почти несъществуващ хилядолетен Старец, чиято набръчкана кожа е толкова древна, че ти се струва – и при най-лекия повей на вятъра - би се разпаднала като пепел... Ти си смутен. Старецът те повиква и сега е твой ред да влезеш в библиотеката. Приближаваш се. Пред теб са дългите шкафове с миниатюрни чекмеджета, в които се съхраняват сигнатурите и заглавията на книгите. Но е невъзможно да ги отвориш, защото сега всичко е безкрайно в тях. Като потвърждение, стените им стават безплътни и прозрачни и пред теб се разкрива тяхната величава безмерност: отвътре сред синкав сумрак спи влечугоподобен Принц, чиято златисто-зелена кожа като скъпоценно окрашение хвърля ослепителни петънца от неземна светлина. Това е Той. При всяко потрепване на опашката Му от върха й проблясват букети пронизващо фини искри, които се сливат и някъде дълбоко в корема Му се усеща бялото сияние на едно съвършено кръгло слънце. То засега е невидимо и тайно. Само библиотекарят /хилядолетният Старец/ знае как да те отведе до светлината му... Но ти си още твърде млад и крехък. Влюбеното й докосване ще изпепели чертите ти...
Старецът те заговаря, ала ти нищо не разбираш. Знаеш само, че трябва да оставиш своя дар – малка пагода от кибритени клечки, чиито стени саморъчно си оцветил в зелено /с акварели от застоялата вода на спомените/.
Не се усмихвай. Всяко раздвижване по лицето ти ще събуди ослепително-красивата девойка под кожата Му и тогава могъщата Майка ще те погълне в унищожителните си обятия. Тя не съзерцава. Тя поглъща. Тя се наслаждава на сладостния любовен нектар, който се лее в ненаситното й за ласки тяло.
Заплашителен хермафродит се появява на мястото на Стареца. Приема формата на прастара игуана и потъва сред синкавия сумрак, където Принцът вече се е събудил, и едва забелязваш златната Му корона. Изправя се на задните си крайници. Пръстите на ръцете Му са свързани помежду си с набръчкани ципи, които изчезват и на мястото на дланите и пръстите израстват две прекрасни, покрити с роса орхидеи. Пред Него е твоята минитюрна пагода. Той дълго я съзерцава. После се появява девойката, вече укротена и дружелюбна.
„Казват, че всичко е пронизано от тялото Му, че Той е Пазителят на бездънния мрак и ослепителната светлина....”
Феята изважда огромна кожена книга от близката лавица и я разтваря. Страниците й са направени от полупрозрачна оризова хартия, върху която с тъмен туш са изписани поредици от черти и завъртулки, образуващи незавършени геометрични фигури.
„Това са страните на съвършения квадрат. Когато ги подредиш, ще се окажеш в безкрайната вода – синкавия сумрак, сред който е разположена изумрудената стая на Принца. Тя е кръгла, подът й е покрит с изящна мозайка. В центъра на съвършения квадрат е Неговият Трон... Всяка черта в тази книга е отломък, частица от забравен сън....”
.........................................................................................................................
Сега ти си Старецът. Време е да повикаш следващия по ред..... в Библиотеката.
30 Септември 08, 00:22    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0511