Разходка из Езерната градина

 

Разходка из "Езерната градина"
Новини
Видео
Радио репортажи
Публикации
Връзки
За контакти
Фото Галерия

БЛОГ АРХИВ
«« май 2019 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    



Разходка из "Езерната градина" 00:22
« Обратно
ПО СЛЕДИТЕ НА ПРИНЦА
Лавиците са покрити с прах. Наоколо е тъмно. Сякаш милиарди звезди са обсипани по огромните томове с книги - звезден прах и мълчаливо сияние на изгубващи се в безкрая комети. В дъното, зад красиво орнаментирана абаносова маса е застанал библиотекарят, почти несъществуващ хилядолетен Старец, чиято набръчкана кожа е толкова древна, че ти се струва – и при най-лекия повей на вятъра - би се разпаднала като пепел... Ти си смутен. Старецът те повиква и сега е твой ред да влезеш в библиотеката. Приближаваш се. Пред теб са дългите шкафове с миниатюрни чекмеджета, в които се съхраняват сигнатурите и заглавията на книгите. Но е невъзможно да ги отвориш, защото сега всичко е безкрайно в тях. Като потвърждение, стените им стават безплътни и прозрачни и пред теб се разкрива тяхната величава безмерност: отвътре сред синкав сумрак спи влечугоподобен Принц, чиято златисто-зелена кожа като скъпоценно окрашение хвърля ослепителни петънца от неземна светлина. Това е Той. При всяко потрепване на опашката Му от върха й проблясват букети пронизващо фини искри, които се сливат и някъде дълбоко в корема Му се усеща бялото сияние на едно съвършено кръгло слънце. То засега е невидимо и тайно. Само библиотекарят /хилядолетният Старец/ знае как да те отведе до светлината му... Но ти си още твърде млад и крехък. Влюбеното й докосване ще изпепели чертите ти...
Старецът те заговаря, ала ти нищо не разбираш. Знаеш само, че трябва да оставиш своя дар – малка пагода от кибритени клечки, чиито стени саморъчно си оцветил в зелено /с акварели от застоялата вода на спомените/.
Не се усмихвай. Всяко раздвижване по лицето ти ще събуди ослепително-красивата девойка под кожата Му и тогава могъщата Майка ще те погълне в унищожителните си обятия. Тя не съзерцава. Тя поглъща. Тя се наслаждава на сладостния любовен нектар, който се лее в ненаситното й за ласки тяло.
Заплашителен хермафродит се появява на мястото на Стареца. Приема формата на прастара игуана и потъва сред синкавия сумрак, където Принцът вече се е събудил, и едва забелязваш златната Му корона. Изправя се на задните си крайници. Пръстите на ръцете Му са свързани помежду си с набръчкани ципи, които изчезват и на мястото на дланите и пръстите израстват две прекрасни, покрити с роса орхидеи. Пред Него е твоята минитюрна пагода. Той дълго я съзерцава. После се появява девойката, вече укротена и дружелюбна.
„Казват, че всичко е пронизано от тялото Му, че Той е Пазителят на бездънния мрак и ослепителната светлина....”
Феята изважда огромна кожена книга от близката лавица и я разтваря. Страниците й са направени от полупрозрачна оризова хартия, върху която с тъмен туш са изписани поредици от черти и завъртулки, образуващи незавършени геометрични фигури.
„Това са страните на съвършения квадрат. Когато ги подредиш, ще се окажеш в безкрайната вода – синкавия сумрак, сред който е разположена изумрудената стая на Принца. Тя е кръгла, подът й е покрит с изящна мозайка. В центъра на съвършения квадрат е Неговият Трон... Всяка черта в тази книга е отломък, частица от забравен сън....”
.........................................................................................................................
Сега ти си Старецът. Време е да повикаш следващия по ред..... в Библиотеката.
30 Септември 08, 00:22    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.115