През овъглената гора
дърветата израстват
огромни като тъмни спомени,
издължените им силуети горят приспивно
в лазурно-синьото небе,
пламтят в черното сияние на налудничава ярост,
сенките им пукат
под стъпките въздушни
на изящен и невидим звяр,
могъщ като натрапливо-повтаряща се мисъл,
заклещена сред мозъчните клетки:
Луната влиза в погледа.
Жена с горящи жартиери
се запечатва бясно на прозореца.
Звяр.р.р.р.р.
22 Януари 09, 00:59
Коментари (0)
Общо:
2182132
Вчера:
166
www.ezernagradina.dir.bg
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.
Разходка из "Езерната градина" 00:59
