|
|
 Разходка из "Езерната градина" 21:56 |
|
|
*** |
великата светлина
пронизваща клепачите
на бароковите прозорци
с черни дантели по краищата
като бельо на възбудени дукеси
с пламтящи очи
и устни от ягодови полета
сега обгръща торсовете на поетите
в Градината на ветровете
и изрича моето име
върху платно от непрогледен мрак:
Време е да се родиш!
Птица
от Яйце на космически мрак!
Потъвай, сянка на битието,
в дюните на чезнещата младост.
струни на китара
върху хълбока
на възбудена
от мраморни
докосвания
жена,
гола
до самата сърцевина
на зимните студове,
време е да
бъдат опънати,
скъсани,
просвирени,
взривени!
/11 декември 2014 г/
|
11 Декември 14, 21:56
 Коментари (0)
|
|
