Вадя от джобовете си поети
и ги покачвам по раменете си
като пъстрокрили папагали,
като генералски еполети,
които сияят в тъмнината
като Вечерница.
Вадя от усмивката си огнено перо
и го поставям
в пламтящата мастилница
между бедрата
на непозната небесно-синя жена.
От издължените сенки
по прозорците
внезапно разбирам,
че съм Рене Магрит
и рисувам небесни жени
по стените на пошло казино.
Пия вино.
И разговарям с древни богове.
/31.08-01.09.2017/
01 Септември 17, 20:43
Коментари (0)
Общо:
2182132
Вчера:
166
www.ezernagradina.dir.bg
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.
Разходка из "Езерната градина" 20:43
