|
|
 Разходка из "Езерната градина" 21:16 |
|
|
Натюрморт |
Аз
стоях
и дишах
тази светлина,
която се разгръща в мен
като изящна роза,
като натежала от мълчание
момина сълза,
готова да се разпадне
при най-лекия
повей
на вятъра.
Аз стоях
и дишах
тази светлина..
И съм леката извивка
на луната,
звезден прах
устните въздушни
на твоята уста,
която отпива
с дълбоки глътки
от тъмните въртопи на нощта.
Аз стоя
и дишам
празното пространство
на тялото ти,
което ме обгръща
като дъждовна сянка,
като бръшлян от черно мляко
върху мраморна колона
от бяла светлина.
/05.01.2018/
|
05 Януари 18, 21:16
 Коментари (0)
|
|
