Китът
|
Като метеор, прикован сред цветята, бе туловището му, контрастиращо с ярките си цветове, извлечени от подводното царство на океана, морските звезди и коралите, от огъня на кометите, тъмната нощ и оранжево-червените отблясъци на залеза, осветили очите, устата и опашката му, която, подобно топлата ципеста ръка на мореплавателите, следваше посоките на безкрайните простори сред разцъфналите петунии, декоративни слънчогледи и звездоподобни цветя. Китът кротко съзерцаваше езерните води, а от дупката на гърба му издигаха ръст зелени пръски млада пшеница, които един ден щяха да се превърнат в зрели класове, загатващи по алегоричен начин за съкровищата на океанските дълбини.
|
|