Разходка из Езерната градина

 




Фото Галерия
"Фото Галерия"   « Предишна   Следваща »
Езерната кула
Началото Едно безкрайно синкаво платно, нежно като коприна, се разстила отвътре, под клепачите, в топлинните вълни на тялото, слива се с дъха, разпръсва се в тъмнината, сумрака и светлината на съзнанието /то самото е светлина и всичко останало/, вълни от прекрасни трептения из цялото тяло, в гърдите – усещания и емоции като при полет – вълните на платното дълбоко в самия мен и после отвън, в света – всичко заблестява невидимо, изпълва се с пронизващо нежна красота, порой от сълзи и смях, платното се разлива дълбоко, дълбоко в очертанията ми, в сумрака на изплувалите образи, леко ги гали, издига се като завеса по вътрешните сводове на формата ми и после като огромна шатра обгръща всичко съществуващо, трепти едва докосвана от полъха на вятъра сред безкрая на мислите ми: да, една красива, царствена шатра, в чиято безплътна коприна са втъкани бреговете, небесата, морската шир, моят дъх, образът на любимата, зелените острови, рибите, горите, птиците, небесните светила, слънцето, луната и всичко, всичко... Бреговете се спускат като целувки в съзнанието ми, като прекрасни хълбоци на девойки, опиянени от виното на страстта, утрото нахлува, морето е като украшение /древно и изящно/, навлизам сред водите на малкото заливче – онзи, който пише тези редове е в градината и бленува, а другият, засега по-осезаемият, току-що се е събудил и се приготвя да посрещне слънцето на морския бряг два месеца по-рано /преди първият да е написал това, което сега пише/... Зидовете на кулата Плувецът е поел дълбоко въздух и сега се гмурка в прозрачните синьо-зелени води на морето, изпъстрени отвътре с деликатни нишки слънчева светлина – ефирни, блуждаещи, омагьосващи при всяко полюшване на тялото му в дълбините – като даряващите сънна забрава коси на Възлюбената – за миг тъмни като нощта, за миг светли като слънцето, той е в плен на своите движения, а движенията му са част от безкрайното успокояващо неспокойствие на морето, поема си дълбоко въздух и отново потъва, този път устремен към дъното, което е на няколко лакътя от корема и гърдите му... Тук, в плитките води на заливчето той е отворил широко очи сред синьо-зелената прозрачност, потънал е в един далечен свят от зеленина, в който се смесват в едно небето, дърветата, водораслите, водата и ирисите на Любимата. В този свят нишките на слънчевите лъчи се разливат по дъното и то оживява, движи се, наподобява кожата на тигър, потънал в сън, обгърнал всички брегове с козината си от слънчеви петна и сенки, от плитчини, в които синьо-зелената прозрачност невидимо разцъфва като слънчоглед, натежал от златото на упоената сред дълбоките води светлина... Сред мимолетната вечност на две почти изгубени едно от друго поредни вдишвания плувецът не мисли, той предусеща: “От какви ли загатки е натежала короната на този слънчоглед, какви ли светове надничат от неговото синьо-зелено злато...” И шатрата се надипля, става все по-огромна, и онзи, който пише, съзирайки плувеца, се отделя от него, и се приготвя. Избрал е онова, което предусеща и с желанието на мисълта си издърпва нишката на образите, от които се нуждае. Бреговете се затварят като огърлица, светлините и сенките на тигровата кожа се издигат нагоре по стените на шатрата, човекът е притворил очи сред горещия сумрак и градината се оформя в неговото въображение, появява се кулата със зидове като отсенки от багрите на тигрова кожа. Постройката се издига бавно и сигурно под вече напълно затворените клепачи – не спя, но съм унесен – сенките стават плътно сини, слънчевите петна се раздалечават, площта им се увеличава, ивиците се превръщат в отпечатъци на огромни капки /едва загатнати елипси, многоъгълници със заоблени върхове, потенциални кръгове/, мисля си за шахматни полета от кобалтово синьо и изгарящо жълто, но те се видоизменят – квадратите се събират и раздалечават – огромни светещи медузи, звезди, луни , слънца сред морските води и небето /тъмно сините полета/; виждам зидовете на кулата, покрива от водорасли, стените й от огън, злато, морски бездни и небеса, виждам блестящата сфера на върха й, с червени точици в основата като игриви послания на калинки, носещи се над тревите сред обедната светлина.... Формата на кулата Стените й са сочни като медуза, като непознато океанско растение, леко полюшващо се, издуто от водите, като тайнствен и далечен роднина на боабаба, незаселил се на сушата и запазил своите миниатюрни размери, закрепен между подводните скали, сред водорасли, и с височина, ненадвишаваща дължината на средно голям делфин. Когато я оформи в съзнанието си, той мислеше точно за това: как нейната форма е реликва, останка от този изгубен ботанически вид, чиято материя бе сочна като кактус, твърда като гранит, ефирна като нежно водорасло. Етажите на кулата Видях я отвътре. На първия етаж бе тъмно като нощ, като морска дълбина, населена с многобройни пасажи риби, от чиято гъстота светлината става още по-оскъдна. Изпитвах облекчение, покой и хлад сред тъмно-синята непрогледност. Заплувах, едва докосвайки с перките си стените – джунглата от кафяви и пурпурни водорасли, чиито цветове по-скоро усещах с тялото си, отколкото виждах с очите. Когато почувствах отново ръцете си и загребах мощно нагоре, водата се разлюля като течност във внезапно наклонена чаша, през водораслите, през стените, се процеждаха тънки иглички ярка светлина, дробовете ми се изпълниха с кристално чист въздух, за миг водите пробляснаха, изпращайки своите отражения към стените, и, тогава видях грамадата от цветя, от треви, лиани и дървета... Водата се успокои и те изчезнаха, изчезнаха по-външните пластове на материята, от която бяха замесени загадъчните зидове на кулата. Плувах нагоре и достигнах тавана на първия етаж. Промъкнах се в огромна раковина, чийто отвор гледаше надолу към дъното, откъдето бях дошъл. Подет от силна струя вода, изскочих на пода на втория етаж, който се оказа гръб на гигантски кит. От изхвърлилата пръски вода дупка на гърба му излязох и потънах в лунния сумрак... Съзнанието ми се успокои, стана някак по-ясно. Китът под краката ми се изгуби като привидение, стъпвах по каменния под, втренчен в покритите с мъх камъни на стените. Лунният сърп висеше насред просторната стая, обсаден от облаци и далечни светлини. Мекият като памук въздух ме унасяше. Стените бяха безплътни, бяха огромното пространство, до чиито предели достигаше мисълта ми, изплувала от водите... Празно, величествено и сумрачно, една току създаваща се вселена сред първите отблясъци на Големия Взрив. Сводовете на тавана, сякаш огледала, дебнещи светлината, ме погълнаха като искра, полетяла внезапно нагоре изпод пращенето на съчки в нечие огнище. Изведнъж просветля, разсъмна се. Утрото нахлу свежо и царствено, повело очертанията на новия свят като ослепително ефирен кон, впрегнат в изящна карета от въздух, през чиито прозорчета се подаваха смайващо нови, пламтящи цветове, трептящи от любовен порив и сладостно очарование, цветове на събуждащата се природа... Бях на третия етаж. Сърцето ми радостно биеше... пролетен капчук, от който се изливат неизмерно количество капки бистра вода. Стените на кулата: стени от нежни, но устойчиви, големи колкото ябълка, пухести цветове на глухарчета. Светлината играеше с тях като виртуозен пианист по клавишите на любимото си пиано – процеждаше се от хиляди възможни ъгли – жълто, оранжево, синьо, пурпурно, зелено, сребристо... багри в най-неочаквани отенъци проблясваха по върховете на пухкавите парашутчета и сред тях се прокрадваха очарователни пейзажи, надничаше лазурното синьо на небето, просветваха вълните на океана, разстилаха се планини, зелени полета, свежи езера. Бях сякаш целият направен от пара, издигах се леко нагоре, над мен започваха основите на покрива /разпукващата се зора, ухаеща на водорасли, обсипани с бисери и мидени черупки/... Като рибар, спускащ лодката си в плитките води, се изкачих на покрива и видях огромното слънце, пламтящата сфера, която увенчаваше върха на кулата. Стъпвах по меките водорасли и се вглеждах наоколо, а наоколо бяха все още въображаемите очертания на езерната градина, която се надявах да осъществя наяве, да й предам плътност и яснота.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1148