Разходка из Езерната градина

 




Фото Галерия
"Фото Галерия"   « Предишна   Следваща »
Пагодите от кибритени клечки
Голямото езеро Слънчева утрин в градината... Пагодите от кибритени клечки, като изправени на задните си крайници крилати гущери, се оглеждат в езерното огледало, обкръжени от красивия покой на разцъфнали сред водите островни цветя и белеещи се брегове, обсипани с огромни миди. Под езерните отражения се стрелват игриво мънички риби, които, в мащабите на тази градина, са гигантски сладководни косатки и делфини, големи колкото драконовия платноход, с когото жителите на тези острови кръстосват водите, изследвайки тайните на зелените брегове. В летните утрини езерото приветливо посреща пчелите, които понякога кацат по повърхността му и бленуващият в градината, с тънка акациева клечка, се опитва да спаси тези жужащи удавници, оставяйки ги да изсъхнат под слънчевите лъчи, в покрова на островните пагоди и тревите. Освен това, на него му харесва да се покачва по сгъваемата стълба и да наблюдава от птичи полет игрите на рибите, които сега не го забелязват и, необозпокоявани, се впускат в островните протоци, където водите са най-прозрачни. Малкото езеро Дъното му бе каменно и терасовидно като амфитеатър, потопен под водата, по чиито наклонени редове бяха накацали зеленеещи небеса, блатен мъх и сладководни водорасли, а в центъра му бе стволът на острова, от който се издигаше синьо-жълтата кула /с покрив от морски водоросли и едно слънце на върха/... Малкото езеро бе скрито сред високи цветя и сочни, ветрилообразни листа на тикви, небето над него бе могъщата корона на стария орех, а посоката на неговото дихание бе аквадуктоподобния канал, който като страстна целувка го свързваше с другото езеро, с рибните владения и островите на цветните пагоди. На пишещия му харесва да си предстая, че е в пухкавата жълта къща на птицте, кацнала като приказен скорец на брега на малкото езеро, при устието на аквадуктоподобния канал, и там от нейните хоризонти, да смесва нишките на различни глаголни времена в сагата за езерната градина, като демиург, който не се безпокои за реалността на създаденото от него... Само бъдещето е възможност, която ще запази за последната страница.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0507