|
Езерната градина
|
| Градината
Физическото осъществяване на онова, което плувецът, бленуващият в градината и пишещият по-късно бе видял, почувствал и усетил под клепачите, в синьо-зелените води, на белия лист, започна няколко месеца по-късно, а още няколко месеца по-късно бе възможно за пишещия да напише това, което пише в момента. И така, кулата бе построена от малки бели камъчета, събрани на морския бряг, слепени с цимент и пясък, боядисани с лак, синя и жълта боя, с покрив от житни сламки, покрити с лепило и сушени водорасли, втвърдени с блестящ лак, посипани с прашец от новогодишни играчки, който служеше също за фина мозайка на сферата от жълт станиол, увенчаваща гордия силует на кулата.
Тя /кулата/ бе само една малка, но наистина важна част от неговите намерения: направи също гигантска костенурка от пръст, камъчета и бял цимент, чийто гръб бе покрит с мъх, около който тънка ивица трева образуваше нещо като фина елипса на границата на малките камъчета. Създаде също и две езерца, които свърза с аквадуктоподобен канал, и още – острови, планина, а на отсрещния бряг, сред разцъфналите петунии, слънчогледи и звезди, огромен, пищно украсен кит със струя от млада зелена пшеница вместо вода. Създаде малък, но безпределен свят, който нарече “езерна градина”, свят на цветята, на гъстите гори от сочна трева, на красивите постройки от кибритени клечки и малки камъчета, свят на рибите и езерните отражения, място, където птиците и пчелите кацаха, за да пият или събират вода, и той стоеше на едно мъничко столче, пушейки цигара, учейки английски, четейки “Древният човек и окена” от Тур Хейердал, или просто опитвайки се да подреди мислите си. |
|
Фото Галерия