|
Изглед от Езерната градина
| Епилог |
|
Маорите
Почти неясните контури от отразяващата се и блестяща във всичко светлина – огромният океан като старинен съд от синееща слюда, украсените с изкусни дърворезби канута, мержелеещи се сред пяната на могъщите приливни вълни, мекотата и движението на водите подобно прехода към сладостната дрямка под палмовите сенки, атолите и техните корали с бистри очертания като сълзите на богиня, от чиито пазви се носят пасажите с риби, зелени костенурки, медузи, морски звезди и водорасли, нежният бриз тихо приглася “Аоа-оа” на татуираните, окичени с цветя и раковини, танцуващи тела – и целият този, синеещ подобно утринно небе, празник нахлува в малкия селски двор, за няколко мига като благородна халюцинация обсебва пространството и времето в главата на бленуващия, и той вижда бъдещия океан с прозрачни води и ласкави острови да се разстила сред зеленчуковите градини, в сянката на къщата, по границите на оградата, да се слива с езерната градина и нов неосъществим план да се заражда в главата му и после да чезне като утринна мъгла, и да усеща неговите остатъци като портокалов сок по небцето си и, когато майката крещи или е тъжна, маорите да пеят и се веселят, да разпалват с радостен огън кръвта й, сякаш честват раждането на боговете-създатели, а бащата, светлеещ сред приветливата зеленина, да люлее майката като птица в прегръдките на зората. И синът, изплувал от тези очертания, да се върне в бащиния двор, наобиколен от призраците на предците и да каже: “Аз съм този, който съм, и нека се събудя в златото на цъфтящия сред синьо-зелената прозрачност слънчоглед, и там приема този свят такъв, какъвто е...” Предците се усмихват, запяват стари песни, гъдулки и кавали изпълват нощното небе с покой. И селцето, празнична седенка, населена с хора и звуци, полита към небето като булчинска шевица по раменете на мъртвата ми баба.
Земята ухае на земя, на сенокос и конска тор, и както орачът е извършил свойто дело и успокоен заспива до жена си, в къща пълна със деца и котки, така и аз – се разделям с тази езерна градина и се надявам да доплувам до отсрещните й брегове, а заедно с мен да е светът, пред когото се прекланям.
|
|
Фото Галерия