|
Лунният храм
|
| Стени, излъчващи страст и нежност, над които е покривът – небе, обляно в лунен сумрак, сред разпръснати гроздове от звезди, от чието опияняващо вино изплува красивият дракон, тялото му от разноцветни конци, притаено в подножието на лунния сърп, готово да се гмурне в безкрайната нощ, да се увие около очертанията на свещенния вход, зад който е едва осезаемата тъмнина на храма – мракът на майчината утроба.
Подът е пролетно зелено, сред което се разпукват жълтите венчелистчета на едно цвете, чувственият клитор, очакващ укротяващите ласки на бащиния фалос, жуженето на неговите пчели, меда на предстоящото зачатие.
Храмът се възкачва на високия хълм сред море от зелени гори... и майката подканва бащата да се слеят, да оплоди нейната утроба.
|
|
Фото Галерия