Разходка из Езерната градина

 




Фото Галерия
"Фото Галерия"   « Предишна   Следваща »
Входът към храма на слънцето
Приветлив, прекрасен и нежен е слънчевият бог, но също и заплашителен, като древен страж, оставен на бдение пред тотема на племето. Съвършеният кръг на главата му е прозорецът на този храм, жълтата линия на тялото му се спуска надолу, докато краката му, обагрени в червено злато, образуват очертанията на входа. Ръцете са вдигнати в права линия, почти като крилете на птица, кръжаща над земята. Стените на храма са полупрозрачни, от кибритени клечки, слепени като две редуващи се гами от звуци, като ехото на ритуален барабан, като тихите напявания на жрец, рецитиращ мита за Сътворението....Отвън трите стени са украсени с огромни пана от тихоокеанска хартиена черница: на север е птицата, на запад еднорогът, на изток – аленият бог с лазурно-синята брада и големите си кехлибарено светлеещи очи, изникнал сред нощното небе /в краката му е лунният сърп, а край него, звездите/. Макар и обгръщаща храма от север, птицата е нежна, топла и женствена, изрисувана, за да хармонизира севера с южната чувственост. Еднорогът е груб, като бик от огън сред зеленината на свежите пасища. От четирите диагонални посоки на покрива се спускат плитки от разноцветни нишки, а самият той е смесица от красива бродерия, морски обитатели, оранжева безбрежност, и на върха – светлината на разчупено слънчево яйце, под чиито основи е сочната зеленина на тропическия рай. Вътрешността на храма е тайна за чуждите очи. Неговата същност сме ти и аз, ти, Възлюбената на моята душа...

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1136