Разходка из Езерната градина

 




Фото Галерия
"Фото Галерия"   « Предишна   Следваща »
Костенурката
Крайниците, главата и основата на костенурката са бели като разцъфнали жасмини, но при всяко помръдване на туловището й повърхностите им се покриват ту със златистите отенъци на следобедната светлина, ту със зеленото на среднощната тихоокеанска луна, ту с пурпурното и кремаво-сивото на коралите и раковините... на морските звезди и пясъчните риби. Ослепително-бяла под зенита на слънцето и ефирно бяла като утринна мъгла, като забулен в своите тайни коралов остров, все още неоткрит и неизследван на разсъмване от кануто на древния мореплавател... Гърбът на костенурката е винаги зелен – покрит с мъх /или дървета/, осеян с мънички миди и раковини, като крайбрежна скала, потопена в бляновете и забравата на вълните и водораслите. Но сега в моето въображение туловището й е ефирно и полупрозрачно като едва започващ ден – тя изплува от дълбините и поема към тихите води на далечната лагуна, в която е излюпена; като мираж размерите й едва забележимо нарастват, крайниците й се движат плавно сред вълните и те самите са вълни от океана, тъмно-зелени в своята мистерия, но и сребристи, бели, златни, сини, уловили отраженията на светлината сред утрото, пладнето и вечерта на тропика. И застанал в своята градина, аз си представям нейните движения, притворил очи, виждам как изплува от дълбините като току родил се остров сред тишината на деня, сред бреговете на мъничкото езеро; далеч, далеч в тропическия рай или сега, сред отстъпващото лято на 1999 година, сред пагодите от кибритени клечки и цветята, сред виковете на майка ми и нейните пилета и пуйки, сред двете глътки ракия на баща ми и неговото съучастничество в моите поетически блянове.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1077