Разходка из Езерната градина

 




Публикации / В ПАМЕТ НА ДАНИИЛ ХАРМС /1905-1942/

В ПАМЕТ НА ДАНИИЛ ХАРМС /1905-1942/
27.03.08 20:08

Автор:........
Кратка биография и откъси от литературните произведения на един от най-самобитните руски писатели от първата половина на 20-ти век

 

Даниил Хармс е литературният псевдоним на Даниил Иванович Ювачев, руски (съветски) писател и поет.

В края на 20-те години на ХХ век става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (съкратено на руски ОБЭРИУ). През 1932 г. творчеството на групата е заклеймено като „поезия на класовия враг“ и за авторите от нея става невъзможно да се събират. По същото време Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, започва да пише детски книжки, за да се препитава. Кратките театрални сцени, стиховете и другите текстове, които пише, така и не публикува приживе. През 1941 г. е арестуван отново. За да се спаси от разстрел, симулира умопомрачение и е вкаран в лудница. Умира там от глад по време на Ленинградската блокада.

Реабилитиран е през 1956 г., но така или иначе дълго време произведенията му не се публикуват в СССР. /Уикипедия/

 

 

Из „СЛУЧАИ”

 
 

Синя тетрадка  №10

 

Имало един риж човек, който нямал очи и уши. Той нямал и коса, затова условно го наричали риж.

Не можел да говори, защото нямал уста. Също така нямал и нос.

Нямал дори ръце и крака. Нямал и корем, нито гръб, нито гръбнак, нито никакви вътрешности. Нищо нямал! Така че не се знае за кого става дума.

Тогава най-добре да не го споменаваме повече.

 

 

 

Падащите старици

 

Една прекалено любопитна старица падна от прозореца и се преби.

Показа се друга старица и се загледа в падналата, но от прекалено любопитство също падна и се преби.

След това от прозореца падна трета старица, след нея четвърта, после пета.

Когато падна и шестата старица, на мене ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал.

 

 превод: Виолета Атанасова


 

 

Из “Литературни анекдоти”

.....

Лев Толстой много обичал децата. Сутрин ще се събуди, ще хване някое и ще го гали по главичката, докато не извикат за закуска.

.....

Веднъж Пушкин написал писмо на Рабиндранат Тагор.

“Скъпи далечни приятелю – написал той – не Ви познавам, и Вие не ме познавате. Много бих искал да се запознаем. Всичко хубаво, Саша.”

Когато му донесли писмото, Тагор се бил отдал на самосъзерцание. Така бил потънал, че ако искаш, парчета можеш да си режеш от него. Жена му го блъскала, блъскала, бутала му писмото – той не вижда. Вярно, че и руски не можел да чете.

Така и не се запознали.

.....

Присънило му се веднъж на Херцен, че уж е емигрирал в Лондон и там си живее добре. И че си купил куче – английски булдог. Неописуемо зъл пес – щом види някого, и се хвърля отгоре му. И ако го стигне, захапва го в мъртва хватка и край – можеш погребение да му поръчаш. И изведнъж сякаш не е в Лондон, а в Москва – върви по Тверски булевард, държи чудовището си на каишка, а насреща му – Лев Толстой... И да му се не види, на най-интересното място дошли декабристите и го събудили.

 

 

 

История

 

Веднъж Орлов преяде с грахова каша и умря. А Крилов като разбра, също умря. А Спиридонов умря от само себе си. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. А децата на Спиридонов се удавиха в езерото. А бабата на Спиридонов се пропи и си хвана пътя. А Михайлов спря да се реше и заболя от кел. А Круглов нарисува дама с камшик и се побърка. А Перехрестов получи 400 рубли запис и така се наду, че го изхвърлиха от служба.

Хубави хора, а не могат да стоят здраво на краката си.

 

 

 

Четирикраката врана

 

Имало едно време една четирикрака врана. Собствено, тя имала пет крака, но да се говори за това не си струва.

Ето, веднъж купила си четирикраката врана кафе и мисли: „Ето, купих си аз кафе, а какво да го правя?“

А тук, като за беда, притичва наблизо една лисица. Видяла тя враната и й вика:

- Хей - вика, - ти, врано!

А враната на лисицата вика:

- Ти си врана!

А лисицата на враната вика:

- А ти, врано, си свиня!

Тук враната от обида разсипала кафето. А лисицата избягала. А враната слязла на земята и тръгнала на своите четири, или по-точно, на пет крака в своята шибана къща.

 

 

 

Черна вода

 

Андрей Семьонович се изплю в чашата с вода. Водата мигом почерня. Андрей Семьонович присви очи и се втренчи в чашата. Водата беше съвсем черна. Сърцето на Андрей Семьонович се разтупа.

В това време кучето му се събуди. Андрей Семьонович отиде до прозореца и се замисли.

Изведнъж нещо голямо и черно прехвърча покрай лицето на Андрей Семьонович и излетя през прозореца. Беше кучето му, което се носеше като врана към покрива на отсрещната сграда. Андрей Семьонович клекна и започна да вие.

В стаята тичешком нахлу другарят Попугаев.

­ Какво ви е? Да не сте болен? ­ попита другарят Попугаев.

Андрей Семьонович мълчеше и си търкаше лицето с ръце.

Другарят Попугаев надникна в чашата, оставена на масата.

­ Какво сте налели тук? ­ попита той Андрей Семьонович.

­ Не знам ­ каза Андрей Семьонович.

Попугаев моментално изчезна. Летейки, кучето влезе обратно през прозореца, легна на предишното си място и заспа.

Андрей Семьонович се приближи до масата и изпи почернялата вода.

И му стана светло на душата..

/21 август 1934 година/

  

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1252