Ригдзин Цанянг Гяцо е една от най-колоритните личности в тибетската културна история. Името му в превод на български означава "океан от благозвучни слова"… Наричат го още "тибетския еретик", защото избира свободата на поезията, фантазиите и светските чувствени наслади пред отредената му, по силата на обстоятелствата и традицията, нелека житейска роля на тибетски държавен и духовен водач. 
Дори след повече от 3 века, и днес тибетците пеят песните и рецитират стиховете му. Народният фолклор отдавна го е превърнал в мит - животът на Ригдзин Цанянг Гяцо завършва трагично, но легендата за него продължава. Повече подробности за творчеството и житейската съдба на 6-ия Далай Лама, както и за особеностите на тибетската художествена литература, можете да прочетете в книгата на професор Александър Федотов "Огледало на сърцето" /Издателство "Св. Климент Охридски", 1998/.

* * *

 Аз, Ригдзин Цанянг Гяцо,
търся любов, въпреки че не го казвам,
защото искам във всичко
да приличам на другите хора.

* * *

 Малките черни букви, написани нейде
водата може лесно да ги отнесе.
Ненаписаните в сърцето си знаци
и да искаш не ще можеш да изтриеш.

* * *

 О, старо псе, покрито с жълти петънца,
дето е по-умно от хората...
Не, казвай, че тази вечер излязох,
не споделяй с никого, че чак призори ще се върна.!!!

* * *

 По здрач тръгнах при моята любима,
ала призори изневиделица падна сняг.
Тогава живеех в Потала
и се казвах Ригдзин Цанянг Гяцо.

* * *

 Вестоносец на северния вятър -
скрежът покри цветята и плодовете.
Той винаги разделя
цветята и пчелите.