Разходка из Езерната градина

 




Публикации / Поетът-пътешественик: Виктор Сегален (1878-1919)

Поетът-пътешественик: Виктор Сегален (1878-1919)
05.04.08 03:37

Автор:........


Виктор Сегален е „най-източния” френски поет. Приживе недостатъчно оценен от литературната критика,  след смъртта – превърнат в легенда.

Виктор Сегален е роден на 14 януари в град Брест.

На 24 години напуска удобството на очевидното и баналното... и тръгва към неизвестното. Бяга от еснафското самодоволство и скуката на бащиния дом  в провициален  Бретан, за да посети местата, вдъхновили кумира му – художника Пол Гоген.

През май 1902 година се дипломира в медицинския факултет. Няколко седмици след това постъпва на работа като корабен лекар.Отплава за остров Таити. Пристига на Маркизките острови три месеца след смъртта на Пол Гоген. От разпродажба купува част от архива на художника, палитрата му, няколко скулптури, и картини, между които "Бретанско село под снега" - днес в Лувъра. След завръщането си сътрудничи на композитора Клод Дебюси - пише либрета за неговите музикални творби «Сидхарта» и «Орфей», но композиторът не ги реализира. През 1907 г. публикува романа "От памтивека" под псевдоним Макс Апели. През периода 1910 - 1914 г. осъществява няколко археологически експедиции и хидрографски изследвания из Китай, където работи като лекар. Междувременно издава през 1912 г. "Стели". Връща се във Франция в началото на войната. През 1917 г. публикува "Картини" и "Почит към Пол Гоген". Заминава отново за Китай, отново извършва археологически проучвания. Започва да пише "Тибет" - поема, която не успява да завърши. През 1918 г. окончателно се завръща във Франция, а на 21 май 1919 г. умира.

 

 

 

          Видение на вярващ

 

Твърди народът, че видял с очите си безбройни тук:

    Свещеник - Лама, затлъстял от святост, хванал ножа и

    от пъпа до сърцето си разпрал корема.

 

 После той червата си показал и докато ги разплитал и

    развързвал, давал ясни отговори върху хорските съдби

    и участи.

 

 После сграбчил тези влажни, гъвкави змийчета. Духнал

    върху дланите си, свински изквичал, корема си

    заголил пак, разтъркал го, там даже белег нямало, а

    хората веднага с почит се изпълнили към него.

 

 Народът е видял безспорно туй с очите си. И Ние

    наредихме, без да проверяваме, да го напишат върху

    камъка.

 

 (Свидетел не е бил каменоделецът. И камъкът не носи

    отговорност. За никого не гарантираме.)

 

 

 

 

            Написано с кръв

 

Не можем повече. Изядохме конете си и птиците, ядохме

    жени и плъхове. Но пак сме гладни.

 

 Нашествениците запушват бойниците. Те са повече от

    четири мириади; ние сме по-малко от четири

    стотици.

 

Не можем вече лъковете да опънем срещу тях, не можем

    даже с ругатни да ги обсипем;

    само скърцаме със зъби от желанието да ги хапем.

 

 Наистина не можем повече. Нека Императорът, ако

    благоволи да прочете това, което сме написали с

    кръвта си, да не упреква труповете ни.

 

 Но и да не призовава духовете ни: защото искаме да се

      превърнем в демони, и то от - най-ужасните:

 

 За да се връщаме отново и отново пак при тези хора и да ги

        хапем, да ги ръфаме!

 

 обяснителна бележка:

мириарди - неизброимо множество (бел. прев.)

 

 

 

  

           Любимата ми има качествата на водата

 

Любимата ми има качествата на водата: кристалната

    усмивка, плавните движения и глас тъй чист,

    пропяващ с всяка капка.

 

 И ако някога - тъй, без да искам - в погледа ми огън се

    разпали, тя умее тъй добре да го раздухва: като водата -

    върху въглените жарки.

 

Моята вода тъй жива, разляла се е тя по цялата Земя!

    Пълзи, от мене бяга - и жаден тичам подир нея.

 

 Ръце събирам - чаша стават. С ръцете си опиянено я

    загребвам, прегръщам я, към устните си я поднасям;

 

 

 

  

              Из  поемата „ТИБЕТ”

 

 

IV.

Бъди възхваляван Тибет за нечовешкия си

вид и за челото си, сковано в лед

          (И странен лик не ще ми се покаже...)

- Главите на стоманените ми коне, муцуните

на яковете ми, така разсърдени наглед

           (И странен лик не ще ми се покаже...)

За твоя герб без цветове и линии; за лицето

ти на ичоглан...  (1)

            (И странен лик не ще ми се покаже...)

Но просто исках да разкажа: изведнъж съгле-

дах Същество от друг, различен план,

             Това са Те сред чудотворните миражи!

И ларвите на сладостната болка, по-жестока

и от угризението извратено,

               Ме карат да разказвам за Пейзажи,

Изпълнени с живот: чело и вежди, две очи и

бузи, от любов изпепелени,

                Две очи, готови с мълнии да накажат;

Бездънни кладенци, стъписани от себе си;

тук извор блика, спират боговете уморени:

                 Сърдитите си устни на водата да по-

кажат, И едва помръдват ги полузатворени и

пият от самото Битие те, а и то от тях отпива,

                  От хоризонта му надигат се вълни,

готови да ги смажат.

В основата на този свят залегнало е то с раз-

рухата, която причинява, даже,

                    Но с него да се слее все изпитва страх!

 

                 

XXXVIII.

        След тези викове, след този вой, след всич-

ките молитвени проклятия....

         Едно желание изпитвам: по твоя образ и

подобие, Тибет, върху проектите за чудодейни

замъци

           Възможност дай ми да си съградя и украся

такава стаичка, каквато всеки жив човек във

себе си изгражда,

            Или пък – всеки грубиян – не си из-

гражда.

            По-ниска от Потала (2)    да е тя и върху не-

говия склон да бъде изградена...

            Отвътре – цялата покрита с разни сла-

дости, обилно захаросана, обляна в топлина

и тайнствено узряла,

            И кътчета стъмени, приютили повече бо-

гатства – блясъкът на ударите по това прит-

ворено око, а после избликът...

            С оркестъра от гласовете монотонии – ала

влюбени, ревящи от солта на всичките любовни

демони,

            Със свойте заклинания, насичащи про-

тивниците ми,

            И нека те да бъдат сечени на късове!....

            Домът на моята душа да се превърне в

този химн тибетски,

             Но там, оттатък, този покрив толкова е

чист и всичките прозорци

             Надвесени над бездните са,

             Над долчинките и над пропастите ти –

мощта на твоята страна,

             Която аз с върха на пръстите си, с тръп-

нещите си и крехки думи претворявам,

             С ръцете си, които сграбчват и разтър-

сват твоята огромна тема, о, страна на Бод (3).

             Опитах се да те обгърна със Поема, с този

химн спасителен!!!

              А някои други хора си избраха богове

сред себеподобните !

               Тибет, като разгледах цялата земя

                И си  избрах лице във висша степен изра-

зително и най-величествено,

                Създадох те, о, пътнико, отправил се на

поклонение, и Висота, и Символ – бог.

    

 Легенда:

(1)     ичоглан” – паж

(2)     Потала” – резиденцията на далай-ламите в тибетската столица Лхаса

(3)     Бод” – древното име на Тибет


Превод от френски: Андрей Манолов
 

 


 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.052