Разходка из Езерната градина

 

Разходка из "Езерната градина"
Новини
Видео
Радио репортажи
Публикации
Връзки
За контакти
Фото Галерия



Публикации / 27 години от неочакваната кончина на Людмила Живкова

27 години от неочакваната кончина на Людмила Живкова
16.08.08 11:07

Автор:Емил Кацаров
Защо дъщерята на Тодор Живков се оказа неудобна за тоталитарната система

Извънредна новинарска емисия на националното радио, излъчена по обед на 21-ви юли 1981 година, съобщава за неочакваната  кончина на една от най-забележителните и най-оспорвани  личности в  новата българска история – Людмила Живкова. Дъщерята на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков се оказва „бялата врана” на тоталитарната комунистическа система. Мнозина не могат да й простят дръзкия опит да реформира закостенялата марксистко-ленинска идеология със заемки от източните философски системи  и мистични учения.

Неочакваната смърт на Людмила Живкова поражда множество слухове и догадки, които и до днес не намират задоволителен отговор. Официалната версия за кончината на 39-годишната председателка на комитета за култура е мозъчен кръвоизлив. Истината обаче е, че патоанатомите, извършили аутопсията не откриват следи от инсулт. Спорен е и часът на физическата смърт – според официалните документи Людмила Живкова е починала в 2 часа сутринта на 21-ви юли, но непосредствените участници в събитията твърдят, че безжизненото й тяло е открито около 19 часа на 20-ти юли.

27 години след трагичните събития съществуват поне 4 версии за неочакваната кончина на Людмила Живкова: убийство, самоубийство, „естествена” смърт следствие на физическо изтощение, нещастен случай. Нито една от тях обаче не дава изчерпателен и задоволителен отговор за събитията, разиграли се в резиденция  „Бояна” в късния следобед и вечерта на 20-ти юли 1981 година.

 

Тибетските махатми и социалистическата революция

Дъщерята на първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков се оказва неудобна за мнозина заради опитите й да промени идеологията на  тоталитарната система и да я направи по-отворена и по-космополитна  по отношение на световното културно наследство. Людмила Живкова  внася нова естетика в силно закостенялата социалистическа система, в която комбайнерската  шкембе чорба  и непримиримата класова борба са издигнати по-високо в йерархията на обществените ценности от симфониите на Бетовен и изобретенията на Леонардо да Винчи. Най-големият „грях” на председателя на комитета за култура, обаче, е, че открито си позволява да пропагандира творчеството на низвергнатия от съветската тоталитарна система художник и мислител Николай Рьорих и неговото философско учение „агни йога” /”Живата етика”/. 40 години по-рано той е обявен за „мистик”, американски шпионин и класов враг, а последователите му са пращани на заточение и жестоко убивани в лагерите на сибирския ГУЛАГ.

Семейство Рьорих  са хора с необикновена съдба. Преди Октомврийската революция Николай Рьорих е един от най-уважаваните руски художници. Силно е повлиян и заинтригуван от източните философии и мистични практики.

По време на гражданската война Рьорих  осъжда червения терор и емигрира в Западна Европа и САЩ. През  20-те години и 30-те години осъществява три  експедиции в Централна Азия и Тибет. Малко по-късно, в северна Индия, основава института „Урусвати”, който се занимава с проучване на богатите  находки, събрани по време на пътуванията из Хималаите.

Съпругата му Елена Рьорих твърди, че през 1920-та година, докато пребивавали в Лондон, е осъществила телептична връзка с духовните учители на човечеството – махатмите, които живеят в мистичната страна Шамбала, високо в тибетското плато. Те й  диктуват няколко книги, обединени под  общото название „агни йога” или „жива етика”. При една от последвалите експедиции в Средна Азия семейство Рьорих  осъществяват пряк контакт с махатмите. Това е и една от причините през 1926 година доскоршният враг на съветската власт Николай Рьорих да се завърне неочаквано в Русия и да потърси съдействието на болшевишкото правителство. Среща се с наркома по външните работи Георгий Василевич Чичерин и му предава.... послание от махатмите /тибетските духовни учители/. Сталин обаче  не приема насериозно писмото, в което са изказани ласкави думи за болшевишкия режим. Махатмите предлагат сътрудничество със съветската власт за „освбождението на Азия от потисничеството”. Според тях, новият спасител на човечеството /Майтрея / ще дойде от север. По това време Рьорих рисува малко известна картина, в която увековечава Ленин. Главата на пролетарския вожд мистично  се издига над алтайските върхове – погледът му е съсредоточен и заплашителен. Първоначално картината носи заглавието „Планината Ленин”, но след неуспешния флирт с болшевиките е набързо  преименувана. По-късно критиците на Рьорих го обвиняват, че е сътрудничил съзнателно на един от най-кървавите режими в историята на човечеството. Мнозина недоумяват как „духовните учители”, махатмите, които могат да виждат всичко със силата мисълта си, са пропуснали да забележат масовите убийства и червения терор залял  Русия   след ноември 1917 година..

Опитите на семейство Рьорих да обединят социалистическата революция с будизма са обречени на неуспех по същия начин, по който половин век  по-късно Людмила Живкова  се опитва да реформира тоталитарната система в България  със заемки от източните философии.

 

Агни йога

След тежката автомобилна катастрофа през ноември 1973 година животът на Людмила Живкова се обръща на 180 градуса. С това трагично събитие мнозина се опитват да обяснят неочаквания й интерес към езотериката и мистичните учения. У дъщерята на първия държавен и партиен ръководител попадат забранените от комунистическата власт апокрифни  книги на Елена Рьорих, в които подробно е обяснено учението агни йога /”Живата етика”/. Агни йога признава закона на кармата и прераждането, както  и съществуването на невидими  светове – „тънък” /астрален/ и „огнен” /духовен/. Те пряко  си взаимодействат с нашия,  физическия свят. Основната цел на човечеството според агни йога е космическата еволюция, чийто краен стадий  е превръщането на хората в „богове” и завръщането им  в изначалния духовен свят. Космическата еволюция е невъзможна без Учителите /махатмите/. Те са свърхчовеци, които са постигнали по-високо ниво на духовност и помагат на човечеството, без пряко да се намесват в събитията. Според легендата,  махатмите обитават мистичната страна Шамбала, скрита високо в планините на Средна Азия. В критични моменти от историята Учителите осъществяват телепатична връзка с избрани хора, за да подмомогнат космическата еволюция. Едни от тях са  Елена Рьорих и основателката на популярното в края на 19-ти век  теософско учение Елена Блаватска.

Международната асамблея „Знаме на мира” е пряко повлияна от „живата етика” на семейство Рьорих. Символиката „Единство, творчество, красота” е заимствана от рьориховото „Знаме на мира”, което през 30-те години е един от символите на „Пакта Рьорих” за опазване на световното културно наследство по време на война. Инициативата на семейство Рьорих  е приета радушно в много страни по света, но Съветският съюз отказва да я подпише под предлог, че е дело на буржоазни шпиони и врагове на социалистическата държава.

 

Ленин и световният будизъм

1978 година неочаквано за мнозина у нас  е обявена за година на Николай Рьорих. Мнозина са скандализирани. Вероятно, за да тушира недоволството на висшия партиен апарат, Людмила Живкова обявява 1980 година за година на Ленин. Вестник „168 часа” потърси за мнение бившия директор на Института за култура към БАН и Комитета за култура професор Елит Николов, който преди броени месеци издаде книга със спомени за съвместната му работа с Людмила  Живкова. Професор Елит Николов твърди, че в личен  разговор с него председателката на комитета за култура се позовала на неизвестни за широката публика твърдения на теософи, според които Ленин  тайно общувал с махатмите из Хималаите, поради което Николай Рьорих живописно го  изваял в своя картина. Според Людмила Живкова пролетарският вожд бил личност колкото безплодна във философско отношение, толкова велика в делата и прозренията си. Той самият бил образец на противоречие между материализма и идеализма. Бил заедно с войнстващите атеисти, дори ги подкрепял в целенасочената им борба срещу църквата. Придържал се словесно към марксизма, но в същото време непрестанно  го ревизирал с делата си. Елит Николов твърди също, че Владимир Илич Ленин бил подписал нарочен декрет за неприкосновеност на будистките храмове и светилища в тогавашна нова Русия.  И затова теософите го величаели... Вестник „168 часа” потърси за мнение няколко изтъкнати български учени, които се занимават с историята и културата на Изтока. Те пожелаха да запазят своята  анонимност, но нито един от тях не потвърди теорията , че Ленин закрилял будизма. Някои от тях я определиха  дори като цинична.

Пред „168 часа” професор Елит Николов разказа също, че при срещата си със сина на Николай Рьорих, Светослав Рьорих, в края на 70-те години  разбрал от него, че Ленин и баща му имали кръвна връзка по майчина линия. Каква , обаче, професор Николов  така и не уточни.... На журналистически  въпрос дали Людмила Живкова е осъществявала някакви контакти с махатмите, дали е имала телепатична връзка с тях /как иначе бихме могли да си обясним ревностното й отстояване на идеите на агни йога в условията на социалистическата тоталитарна система/  Елит Николов заяви, че не може да отговори на въпроса. По отношение на евентуалните контакти между Ленин и тибетските духовни учители бившият директор на Института за култура към БАН уточни, че  вероятно някои последователи  на Рьорих у нас знаят повече подробности по темата...

Фантасмагорията за добрия  Владимир Илич, който  поддържал телепатична връзка с тибетските махатми, звучи доста екзотично, но, според Елит Николов, Людмила Живкова  била искрено убедена, че пролетарският вожд бил свързан с „космическата еволюция”, за която говори учението на агни йога.

 

Вместо епилог

Трагедията на Людмила Живкова е, че се опитва да наложи благородни и възвишени идеи чрез методите на тоталитарната система. Изразът „Единство, творчество, красота” се превръща с изтъркано соц-клише, а колосалните чествания на делото на семейство Рьорих  несъзнателно наподобяват преклонение пред мумията на  Ленин. Дали поради тази причина или защото мнозина комунистически фукционери не приемат залитанията й по мистиката и културния космополизъм,  е факт, че месеци преди неочакваната си кончина дъщерята на Тодор Живков се чувства напълно изолирана и самотна.

Вестник „168 часа” потърси за мнение председателя на Национално сдружение “Рьорих” Марга Куцарова. Тя ни насочи към генералния директор на Музея "Н.К.Рьорих" в Москва Людмила Шапошникова , която в наскоро публикувана статия разказва за разговора си със Светослав Рьорих месеци преди кончината на Людмила Живкова /той  е бил и личен приятел на Людмила Живкова/: „ - Людмила Тодоровна, - каза ми тогава Светослав Николаевич, - е единственият в ХХ век държавен деец, който е възприел много дълбоко Жива Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяване на този строй чрез културата и високата философска мисъл. Тя много добре разбира, че държавата трябва да се строи и да живее по законите на красотата. Но на нея й е много трудно, и не само трудно, но и опасно.

- Защо опасно?  – удивих се аз.

- Тези, които са на власт сега и в Русия и в България, се ръководят от определена идеология и няма да отстъпят тази власт просто ей така и няма да се смирят с новата и непонятна за тях философия...” / Л.В.Шапошникова, "Людмила Живкова - государственный деятель и подвижник", Культура и время, № 1-2, 2002, Москва;/

 

Мистерията около смъртта на Людмила Живкова се подсилва и от факта, че по заповед на Милко Балев почти всички стенограми с нейни изказвания са били прибрани веднага след кончината й. Г-жа Марга Куцарова сподели пред вестник „168 часа”, че случайно се натъкнала на този факт. Преди няколко години  тя и нейни  сътрудници събирали информация за честванията на Николай Рьорих у нас през 1978 година. Оказало се, че само три от стенограмите на Людмила Живкова са достъпни днес за изследователите. Каква е съдбата на останалите – никой не знае.

Вероятно  висшата партийна власт тогава се е опитала спешно  да прикрие всички следи, които биха могли да свържат пряко Людмила Живкова с агни йога и да „измие” пред съветските другари позорното петно от дейността на бившия председател на комитета за култура. Дали е така наистина, можем само да гадаем....

 

 

Интервю  с професор Елит Николов:

 

Има ли някаква мистерия около кончината на Людмила Живкова? Какво си спомняте от фаталния ден 21 юли 1981 година?

- Относно кончината й. Вероятно се интересувате какво още може да се каже извън онова, което съм казал по този въпрос (с точни и премерени слова) в книгата. Един от охранителите й например писа преди години, че според него тя сама си е сложила край на живота. Други твърдят за предполагаема от тях чужда намеса в нейния край.

Склонен съм да мисля за присъствието на неизлечима и неоповестена от медиците болест, довела до снижаване на нейния жизнен и духовен тонус през предшестващите смъртта й два, или три месеца.

Откъде, според Вас, е тръгнал интересът на Людмила Живкова  към художника Рьорих и към учението агни йога ?

- Никой не знае подробностите около  обстоятелствата, при които се е породил интересът на Людмила Живкова към Рьорих и „Тайната доктрина” на Елена Блаватска. Но със сигурност зная, че те са били нейно лично читателско откритие, уплътнявано по-късно от нея в сътрудничество и с други български и чуждестранни автори и изследователи. Едни от тях по-скромни и безшумни (сред които писателят Владимир Свинтила, професор Асен Василиев, д-р Петър Димков и прочие.). Други не съвсем.

Продължавам да мисля и за нейния по-особен интерес към  дейността на Институт „Урусвати” („Утринна зора”), основан от Николай Рьорих, но поддържан и управляван от сина му Юрий Рьорих. Неговият сравнителен „Тибетско, санскритско, руски, английски речник” в единадесет тома и особено книгата му „История на народите от Централна Азия” са нещо наистина изключително. Единственият екземпляр от ръкописа на книгата „История на народите от Централна Азия” беше пазен под ключ от брат му Светослав. Той само ми показа ръкописа на книгата, споделяйки с огорчение, че първият екземпляр е бил отнесен от Юрий Рьорих в Съветския съюз, но там до ден днешен не е издаден. И дори не се знае дирята му.

Ръкописът е нещо уникално и като обзор на етносите и техните култури, и като история на тази част от света. Присъстват сведения и за древните българи там. Съжалявам, че Светослав Рьорих не пожела да подари на нашия Институт за култура копие от ръкописа.

В какво вярваше Людмила и как според Вас баща й реагираше на необичайните й теософски интереси и търсения? Как висшите партийни ръководители приемаха идеите й?

Не твърдя и не мисля за нейните възгледи като теософски. Или поне не  изцяло като такива. Тя, както впрочем съм отбелязал в книгата, ценеше в теософията духовния универсализъм. Нейното „богомъдрие” се заключаваше в това да станат общочовешко достояние всички ценности, създадени от различните култури и от техните най-видни представители.  Именно тази нейна идея срещна най-голям прием в различните международни начинания, в които тя участваше дейно.

Що се отнася до баща й, мисля, че той се взираше повече в нейното бъдеще като ръководител и с оглед на това главно е оценявал нейните изяви.

Партийните ръководители у нас гледаха на нейните интереси към Изтока и към неговата духовност с любопитство. Някои със снизхождение или с открит скептицизъм... Следва да се има предвид и обстоятелството, че тя беше дъщеря на държавния глава и за известно време от живота си – член на Политбюро на ЦК на БКП. Това обстоятелство по необходимост е трасирало като напълно колегиално и личното отношение към нея от страна на другите висши партийни ръководители.

Какви бяха отношенията между Людмила и баба Ванга? /ако се сещате за някаква случка/

Не зная любопитни случки около връзката на Людмила Живкова с Ванга, макар, че за тях е писано не веднъж. Любопитно ми беше обаче защо тя почти нито веднъж не сподели с мен мнението си за Ванга, въпреки че ми доверяваше доста свои съкровени идеи и неприемливи за господстващото обществено мнение оценки и становища. Може би, защото уважаваше и моето мнение, което не винаги съвпадаше с нейното.

Разкажете по-подробно за връзките между Ленин, махатмите от Хималаите и семейство Рьорих… Кои теософи са се изказали ласкаво за Ленин?

- Част от знанието ми за Рьорих, махатмите и връзките им с Ленин е езотерично и следователно не приляга на интервю за книга със светски характер, каквато е тази. Освен това по този повод имам само предположения.

Може би в днешна Русия (предполагам и в Литва) информацията по този въпрос е вече публично достояние. Вероятно повече знаят по това питане и нашите последователи на Рьорих, обединени в не една организация.  Мога да добавя само, че не друг, а Светослав Рьорих ми подсказа за наличието на роднинска връзка по майчина линия между двамата мислители.

 

 

(препечатано от вестник „168 часа”,  брой 29, 18-24 юли 2008)


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1129