Еужениу де Андраде e един от най-интересните съвременни португалски поети. През 2005 година напусна този свят, за да се пресели във „въздушната къща”, чиито стени са „шум от вода” и  сянка на прелитаща птица.

 .................................................................................................

Няколко поеми от Еужениу де Андраде

/ превод от португалски: Георги Мицков/

 *     *     *

Направи един ключ, дори малък,

влез в къщата.

Съчувствай на нежността, да има милост

към материята на сънищата и птиците.

Извикай огъня, светлината, музиката

на хълбоците.

Не казвай камък, кажи прозорец.

Не бъди като сянката.

Кажи човек, дете, звезда.

Повтори сричките,

където светлината е щастлива и се бави.

Повтори още: мъж, жена, дете.

Там, където красотата е най-млада.

 *     *     *

Ръцете докосваха земята, небето с облаците бели,

забавяха се върху клоните,

разтваряха се и за сушата

и образуваха съзвездия на моменти.

Преуморени пристигаха в нощта

и спяха лошо, заети със смъртта

на застоялите води. И жегата на утрините

ги правеше прозрачни.

Това бе тяхна длъжност, да галят светлината,

да късат форми във въздуха

от  плодове, или на камъни,

и скришно да ги оотнасят у дома си.

Ръцете са това, те бяха, но те самите

не знаеха това.

Метаморфоза на къщата

Издига се въздушна, камък след камък,

къщата, която не притежавам, освен в поемата.

Къщата спи, мечтае във вятъра

при внезапната наслада да бъде една мачта.

Как трепери крехкото тяло,

така трепери къщата и кораба.

Прелита чайка, след нея друга и друга,

къщата не се съпротивлява и на свой ред тя лети.

Ах, някой ден къщата ще бъде лес,

във сянката ще намери извора,

където шумът на водата е самата тишина.