Разходка из Езерната градина

 

Разходка из "Езерната градина"
Новини
Видео
Радио репортажи
Публикации
Връзки
За контакти
Фото Галерия



Публикации / Тайните на американската шпионска програма “Star Gate”

Тайните на американската шпионска програма “Star Gate”
23.01.09 00:11

Автор:Емил Кацаров

Човекът, който принуди ЦРУ да признае публично  за съществуването на свърхсекректната програма за екстрасензорен шпионаж „Стар гейт” („Звездна порта”), проговори за първи път пред българска медия... макар и с „половин уста”. След продължили близо 4 месеца преговори,  бившият капитан от американската армия Дейвид Морхаус се съгласи да разкаже пред „168 часа” за своето участие в „Старгейт”. Ден преди интервюто, вероятно от съображения за сигурност, екстрасензорният шпионин постави нови условия и ни  насочи към своя сътрудник Джей Апълби. 31-годишният канадец се представи като приятел и ученик на Морхаус.

 

Скандалните разкрития на Дейвид Морхаус

След официалното прекратяване на „Стар гейт”, Дейвид Морхаус създава частна компания, която се занимава с обучение и събиране на информация  чрез „дистанционно наблюдение”  – способът, чрез който американските тайни служби са черпили разузнавателни данни за военните програми на Съветския съюз с помощта на агенти, специално обучени „да  придобиват”  паранормални способности, за  да пътуват във времето и пространството. В своята книга „Psychic Warrior: Inside the CIA's Stargate Program („Психически воин: шпионската програма „Зведна врата” отвътре” ) Дейвид Морхаус твърди, че след решението му да оповести подробности за секретната програма „Старгейт”, американските тайни служби направили няколко опита да му „затворят устата” и дори организирали покушение срещу него. Вероятно по тази причина бившият ескрасензорен шпионин трудно допуска външни хора до себе си и внимателно подбира изявите си пред представители на медиите – до момента малцина са успели да го интервюират, а това  почти винаги е ставало след дълга подготовка и предварително одобрени от Морхаус въпроси. Бившият капитан от американското военно разузнаване е уволнен в средата на 90-те години след шумен секс-скандал: съпругата на негов подчинен го обвинява публично, че се възползвал от служебното си положение, за да я прелъсти. Версията на Дейвид Морхаус е противоположна. Според него  това било постановка на тайните служби, която целяла  дискредитацията му. Малко преди появата на книгата „Psychic Warrior: Inside the CIA's Stargate Program ЦРУ официално признава за съществуването на програмата „Стар гейт”. Това обаче  се случва месеци след  прекратяването й по настояване на  Конгреса - в началото на 1995 година.

 

„Звездна порта”

Колкото и невероятно да звучи, в продължение на близо две десетилетия американските разузнавателни служби използват с променлив успех услугите на специално обучени агенти, които черпят информация за съветските военни програми телепатично, от дистанция. Първоначално,  „естрасензорните шпиони” са поставени под шапката на ЦРУ, а впоследствие преминават на подчинение на военното разузнаване. Необичайната програма „Стар гейт” стартира в началото на 70-те години, когато агенти на КГБ търсят политическо убежище в САЩ и при последвалите разпити детайлно разказват за успешно проведени съветски експерименти в сферата на  паранормалното. Според получените тогава сведения, съветските тайни служби постигнали забележителни резултати при опити с хора, които притежавали необичайни психически способности. „Екстрасенсите” били използвани за „дистанционно наблюдение” на американски атомни подводници, както и при специални операции за ликвидирането на политически неудобни лидери. Във Вашингтон изпадат в паника.  Първоначално американците не могат да повярват, че страната, в която властва диалектическия материализъм, е отделила милиони рубли за проучвания в сферата на необичайните психически способности. Мълвата от онова време поражда поредица от страховити слухове. ЦРУ е оздачено: Съветите вече разполагали със страховити „психотронни” машини (предназначени за разпити на вражески шпиони) , чието магнитно поле било в състояние да спре електрическите импулси в мозъка и да предизвика изтриване на паметта, гадене, нервни смущения и дори смърт...  Екстрасензорните агенти на КГБ „виждали” от разстояние разположението на американските военни обекти и били в състояние да влияят мисловно на политически лидери от Западния свят.  В интерес на истината, днес, 30 години след описаните събития, информацията за дейността на американските „пси-шпиони” е вече доста детайлна, докато съветските програми в тази област са обвити в мистерия и догадки. Някои автори са дори на мнение, че КГБ никога не е участвало в подобни паранормални експерименти и, че данните за това са всъщност опит да се дезинформират противниковите тайни служби.  

Блъф или не -  информацията за съветските „екстрасензорни” шпионски програми предизвиква сериозно безпокойство във Вашингтон. По тази причина през 1974 година ЦРУ финансира поредица от експерименти, които целят да проучат доколко ефективно би могло да бъде „телепатичното” събиране на данни за военния потенциал на противника. Опитите са извършени в прочутия Стандфордски изследователски институт от д-р Харлод Путхоф,  Ръсел Тарг и Инго Суон. Тримата изобретяват научна методика за извършване на „дистанционно наблюдение”. Първоначално, в експериментите са ангажирани специално подбрани, „психически” надарени доброволци. Впоследствие се оказва, че почти всеки  потенциално би могъл да се научи да „наблюдава от разстояние”. Методиката на Путхоф доказва, че променените състояния на съзнанието са общо  достъпни – те могат да бъдат волево предизвикани, а „екстарсензорните” и интуитивните умения да бъдат допълнително придобити.

При президентството на Джими Картър /1977-1981/  военните дават зелена светлина на програмата „Старгейт”. Във Форт Мийд е обособено самостоятелно подразделение от „дистатционни наблюдатели”.  До 1995 година през него преминават около 20 военнослужещи, чиято задача е да пътуват във времето и пространството и да събират данни за противника. До официалното закриване на програмата „Старгейт” за нея са похарчени 20 милиона долара. За съществуването на необичайното военно подразделение са знаели  само петима членове на американския Конгрес.

 

Успехите на американските екстрасензорни шпиони

В интерес на истината, трябва се отбележи, че „дистанционните наблюдатели” никога не печелят напълно  доверието на армията. В повечето случаи на тях се гледа доста резервирано. Разузнавателните служби се обръщат към услугите на екстрасензорните шпиони едва, когато изцяло липсват „нормални” източници на информация. Въпреки предразсъдъците, „дистанционните наблюдатели” постигат   забележителни резултати, които са доказателство  за  необятните възможности на  „тренираната” човешка интуиция.

В началото на 1979 година американските разузнавателни служби получават сателитни снимки на огромно производствено хале, издигнато край морския бряг в  близост до Северния полярен кръг. В гигантската сграда кипи усилен труд, но никой във Вашингтон не знае каква изненада подготвят Съветите. В Пентагона предполагат, че вероятно става въпрос за строеж на нов клас кораби-разрушители, с вмеситмост да транспротират морска пехота и хеликоптери. Сателитните снимки не могат да разкрият мистерията. По тази причина военното разузнаване се обръща за съдействие към новото шпионско подразделение във Форт Мийд – „дистанционните наблюдатели”.  Един от тях, майор Джоузеф Макмонийгъл, успява в състояние на дълбока медитация да проникне във вътрешността на съветското секретно хале и и да изследва отблизо какво се върши в него. Отвътре Макмонийгъл „забелязва” огромен покрит док, в който усилено се монтират турбините  на гигантска подводница. При няколко поредни сесии на „дистанционно наблюдение” американският екстарсензорен шпионин описва подробно в рисунки видяното под огромния покрив на съветското секретно хале. Той прогнозира, че невижданият дотогава атомен подводен кораб ще бъде пуснат във вода до началото на 1980 година. За ужас на скептиците, майор Джозуф Макмонийгъл се оказва прав. През януари 1980 година американските шпионски сателити засичат пускането във вода на най-новия клас съветски атомни подводници „Тайфун”. Те бързо си спечелват славата на  най-големите подводни кораби в света. „Дистанционният наблюдател” се добира до съветските тайни без да напуска експерименталната лаборатория на американската военна база във Форт Мийд. Случаят със съветската атомна подводница „Тайфун” се превръща в христоматиен пример за ефективността на екстрасензорния шпионаж по времето на Студената война.

„Дистанционните наблюдатели” във Форт Мийд обаче допускат и куризони гафове. Някой в ЦРУ решава да се изгаври и им поставя задача да „проверят обект” във Финландия.  Екстрасензорните шпиони така и  не разбират, че са обект на виртуозна шега. Целта е да разпознаят Дядо Коледа, което , разбира се, не се случва. Това е повод за нов изблик на скептицизъм и насмешки в американските разузнавателни служби по повод  възможностите на „дистанционните наблюдатели” във Форт Мийд. По презумция те са търсени само в критични ситуации, когато всички останали канали за набор на данни не работят. Задължително е информацията, получена при екстрасензорен шпионаж,  да бъде „засечена” с други „по-сигурни” източници. Все пак необичайното шпионско подразделение във Форт Мийд със смайваща точност открива начина, по който е взривен самолетът  на американската компания "Пан Ам" - полет 103, над Локърби през 1988 година. 

Три дни преди ракетната атака срещу американския военен кораб „Старк” в Персийския залив /17 май 1987 година/, при която загиват 37 моряци, „дистанционният наблюдател” Пол Смит описва детайлно в рисунки това трагично събитие. Никой в разузнавателните служби не приема насериозно предупреждението. На 17-ти май 1987 година иракски изтребител атакува с две ракети бойния кораб „Старк”. Нападението е напълно неочаквано, тъй като по онова време САЩ не само не са в конфликт със Садам Хюсеин, но му продават оръжия  за воденето на Ирано-иракската война. След инцидента, иракчаните се оправдават с „човешка грешка” – пилотът е екзекутиран /макар, че 10 години по-късно избягали от Садам офицери, твърдят, че летецът е все още  жив и дори бил награден лично от иракския диктатор/.

Още в средата на 80-те години в американската преса излиза откъслечна информация за необичайното военно подразделение във Форт Мийд. Публикувани са и няколко книги със спомени на пенсионирани „дистанционни наблюдатели”. Големият скандал обаче избухва в средата на 90-те, когато капитан Дейвид Морхаус /който работи във Форт Мийд между 1987 и 1991 година/ решава да публикува някои нелицеприятни подробности около експериментите, извършвани в базата за екстрасензорен шпионаж. Той твърди, че „паранормалните агенти” на ЦРУ не се ограничавали само с „дистанционно наблюдение”. Във Форт Мийд се правели опити за „влизане в чуждо тяло” и мисловни атаки с цел убийството на определени, неудобни за американците”,  политически лидери.  Например, Дейвид Морхаус получил задача „да влезе в  мозъка” на Садам Хюсеин. Бившият екстрасензорен шпионин е убеден, че са извършвани и подсъзнателни внушения от разстояние, с цел предизвикване на самоубийство и мисловно объркване на  противника. Негови бивши колеги твърдят, че това са пълни фантасмагории.   Най-скандално е обаче твърдението на Морхаус за умишленото прикриване на причините за „Персийския синдром” (Gulf War syndrome). Това тайнствено заболяване поразява почти 30 процента от американските военнослужещи, участвали в Първата война в Персийския залив /1991 година/. Някои от засегнатите днес са инвалиди.  Морхаус разказва за своя сесия по дистанционно наблюдение, поръчана от ЦРУ в началото на 1991 година. Екстрасензорният шпионин забелязал край подпалените от Садам нефтени кладенци странни метални кутии, от които се отделял отровен газ. И до днес бившият капитан от американската армия е убеден, че иракският диктатор е използвал бойни отровни вещества. Подпалването на петролните полета в Кувейт целяло прикриването на това престъпление. Според Морхаус американското правителство умишлено не казва истината за така наречения  „Персийския синдром”, за да избегне плащането на обезщетения на семействата на поразените с бойни-отровни газове военнослужещи.

 

Съветските „паранормални” военни програми

За разлика от американците, наследниците на КГБ не бързат да дават гласност на секретните паранормални шпионски програми, разработени в СССР от средата на 60-те години до разпада на комунистическия блок.  Дали съветските разузнавателни служби са блъфирали и умишлено дезинформирали идеологическите си противници отвъд океана с преувеличени данни за „съветските успехи” в изследването на необичайните психически способности и днес е спорен въпрос. Но все пак косвени сведения за съществуването и обхвата на подобен тип военни програми, достигат до западната преса още преди перестройката.

На хората, преживели комунистическата система, вероятно ще им се стори парадоксално твърдението, че страната, чиято официална идеология е марксистко-ленинският атеизъм , е изхарчила повече от 360 милиона рубли за експерименти в сферата на паранормалното: психотроника /въздействие върху подсъзнанието чрез електронни машини/, телекинеза /въздействие върху предмети със силата на мисълта/, телепатия, внушение от разстояние. Съществуват обаче конкретни събития от близкото минало , чието обяснение е,  меко казано, „странно”.

 

Атаката срещу Виктор Корчной

Известният през 70-те години съветски гросмайстор Виктор Корчной неочаквано става „предател” и търси политическо убежище на Запад. По тази причина на него дълго време, под влияние на съветските представители в международната шахматна асоциация, му е отказвано да участва в надпреварата за световната титла. В края на 70-те години Корчной все пак играе срещу бившия си сънародник Анатоли Карпов. Шахматната победа е въпрос на идеологически престиж за СССР. Тогава именно избухва необичаен скандал. Корчной обвинява КГБ, че нейни агенти в публиката се опитвали да му влият ментално  и да го смажат психически. Въпросните зрители гледали втренчено в гросмайстора, а той изпитвал странна мисловна дизориентация и нервно напрежение.

Загадъчната смърт на британския левичар Джон Смит

Британски изследователи са на мнение, че е твърде вероятно „есктрасензорни” агенти, изпратени от КГБ, да са причинили смъртта на известния през 80-те години лейбъристки политик Джон Смит. Той умира от инфаркт. Последвалата аутопсия не установява точната причина за неочаквания сърдечен проблем. Има теории, че по подобен начин е бил умъртвен и съветският дисидент Андрей Сахаров, който получава сърдечна криза при неизяснени обстоятелства. Разбира се, доказателства за подобен тип ментални  „намеси” са в сферата на предположенията и научната фантастика. 

Ужасяващи признания

Според бившия американски екстрасензорен шпионин Дейвид Морхаус, подобни експерименти са били провеждани и в САЩ. Американският изследовател Мартин Ебон в книгата си ''Psychic Warfare” твърди, че съветските опити с психически надарени индивиди започнали в средата на 60-те години, след  дезинформация от страна на ЦРУ, че във Вашингтон вече провеждат научно контролирани експерименти в сферата на телепатията. На въпрос на „168 часа” към личния сътрудник на Дейвид Морхаус дали има данни за подобен тип шпионски програми в други страни от Съветския блок, Джей Апълби отговори, че България никъде не е споменавана. Най-интересните експерименти в тази област са били извършвани в Чехословакия.

 

Необичайните истории на Волф Месинг и Нина Кулагина

Съществуват два безспорни примера, които доказват, че хора с необичайни психически способности в СССР понякога са били любимци на властта и дори са  били подлагани на дългогодишни научни изследвания. Става въпрос за митичния Волф Месинг и Нина Кулагина. И двамата демонстрират способности, които дори официално скептичната материалистическа съветска наука приема за неоспорим факт.

 

Съветският маг Волф Месинг

Волф Месинг е полски евреин, който след германската окупация на Варшава попада в нацистки затвор и по чудо избягва от там. Емигрира в Съветския съюз и става любимец на Сталин. Умира през 70-те години в Москва с баснословна за съветските стандарти банкова сметка  от няколко милиона рубли. Волф Месинг имал необичайната дарба да превръща хората в пълни идиоти – умеел да внушава от разстояние, със силата на мисълта си, безумни представи за реалността. Христоматиен пример в това отношение е почти анекдотичен случай, свързан със съветския диктатор Сталин. За да пробва способностите на „мага”, Йосиф Висарионович му поставил задачата да проникне в строго охранявана дача край Москва, без да бъде забелязан от охраната. Както е известно, Сталин бил  зорко пазен от стотици служители на НКВД. Волф Месинг все пак успял да проникне в кабинета на пролетарския вожд незабелязано. На въпрос как го е направил, хитрият евреин отговорил, че си представил, че е всемогъщият  началник на съветските тайни служби Лаврентий Берия. При последвалия разпит на охраната, всички твърдели, че при Сталин влязъл именно Берия, а не Волф Месинг.

 

Жената, която убиваше лабораторни жаби със силата на мисълта си

Нина Кулагина е „рекламното лице” на съветската „паранормална наука” през 60-те години на 20-ти век. Тя умеела със силата на мисълта си да мести предмети, да чупи яйца и дори да спира сърдечния ритъм на опитна жаба. Всичко това било внимателно филмирано  от КГБ и прожектирано на идеологическите врагове отвъд „желязната завеса”.  За разлика от Волф Месинг, необичайните способности на Нина Кулагина се проявяват неочаквано в зряла възраст. На 14-години бъдещата паранормална знаменитост постъпва в Червената армия /в разгара на Втората световна война/.  Въпреки шумните научни експерименти и известността, съдбата на Нина Кулагина  е трагична  - последните две десетилетия от живота си тя  е тежко болна /някои предполагат, че това е следствие от огромното умствено и физическо изтощение, причинено от  мнотгократно извършваните „екстарасензорни” демонстрации и опити/.

 

 

Теория на „дистанционното наблюдение”

„Наблюдението от разстояние” се извършва в състояние на дълбока медитация. За целта се използват звукови стимулатори, чрез които мозъчните вълни се привеждат в състояние близко до дълбок сън при будно съзнание. В „дистанционното наблюдение” обикновено участват „наблюдател” и „водач” – водачът задава кооридантите на изследвания обект по строго регламентирани протоколи /проверени научно/, а наблюдателят описва вербално преживяванията си и същевременно рисува схеми и детайли на „видяното”. Пример за подобен тип експеримент е описан във филма “Suspect Zero”. Основната идея, на която се базира „дистанционното наблюдение” е теорията за „колективното несъзнавано” на швейцарския психиатър Карл Густав Юнг – според нея, освен „лично несъзнавано”, съществува и „колективно несъзнавано”, което е един вид „библиотека” на всичко случило се и предстоящо да се случи в човешката история. Целта на „наблюдателя” е да се свърже с тази колективна памет /вселенска банка от информация/  и да я асимилира със съзнателния си „аз”.

Обектите при сесии на „дистанционно наблюдение” се означават със случайно избрани числа. Опитите, извършени в Стандфордския изследователски институт, показват, че по този начин  подсъзнаието по-лесно влиза във връзка със съзнателния „аз”. Според теорията на „дистанционното наблюдение” потенциално всеки човек би могъл да се научи да „вижда” телепатично, от разстояние.

 

Епилог

През 1995 година ЦРУ официално признава за съществуването на шпионската програма „Стар гейт”. Това съвпада с нейното прекратяване – Конгресът спира финансирането й. Обяснението е, че програмата не доказала ефективността си. За нея са изразходвани повече от 20 милиона долара. Странното е, че нейната ефективност е оценена не от учени-професионалисти, а от обикновени конгресмени. Бившият „дистанционен наблюдател” Джоузеф Макмонийгъл е на мнение, че истинската причина за прекратяването на „Стар гейт” трябва да се търси в страха от „паранормалното” и в религиозния консерватизъм на американския Конгрес.

Дейвид Морхаус намеква, че тайната шпионска програма е прекратена само за  пред общественото мнение. Той твърди, че е и днес за ЦРУ работят „дистанционни наблюдатели”, които се финансират от черните каси на разунавателното управление. Морхуас  разказва, че след мнимия край на „Стар гейт” мнозина негови колеги прилагат способностите си за бизнес-шпионаж и криминални разследвания, поръчани от ФБР. Според бившия капитан от американското военно разузнаване, истинската причина за огласяването на тайния проект е неговото намерение да разкрие пред медиите цялата истина за „Стар гейт” – ЦРУ извършва превантивен „Пи-Ар” ход, за да омаловажи опасните твърдения на Морхаус.

 

 

Личният сътрудник на Дейвид Морхаус:

ЦРУ  продължава да използва тайно екстрасензорни шпиони

 

Интервю, Джей Апълби, дистанционен наблюдател”, приятел и ученик на Дейвид Морхаус

 

Джей Апълби е ученик и приятел  на бившия американски екстрасензорен шпионин Дейвид Морхаус. Интервюто, което първоначално беше замислено като разговор с Дейвид Морхаус, от съображения за сигурност,  се превърна в интервю с г-н Апълби.

 

-Г-н Апълби, около „дистанционното наблюдение” и днес съществуват множество митове ... Според Вас, какъв е приблизителният процент на точност при изследването на обекти  с методите на екстрасензорния  шпионаж?

-Успеваемостта при „дистанционното наблюдение” варира в широки граници – от 15-20% до 65-85%. Всичко зависи от тренираността на наблюдателя. В най-добрите времена на програмата „Стар гейт”  екстрасензорните шпиони са постигали точност до 90 процента. Не бива да забравяте, че никога информацията, придобита от отделен „дистанционен наблюдател”, не се взема за „чиста монета”. В изследването на конкретен обект участват независимо няколко екстрасензорни шпиони. После данните, събрани от тях, се сравняват и анализират.

-Вие сте близък приятел на г-н Дейвид Морхаус , който вече 9 години Ви обучава в сферата на „дистанционното наблюдение”.... От това, което той Ви е разказвал и от Вашия личен опит, защо според Вас ЦРУ прекрати дейността на „Стар гейт”?

- „Стар гейт” стана неудобна за тайните служби заради изтичане на информация в медиите и появата на няколко книги със спомени на бивши „дистанционни наблюдатели”.  Дейв Морхаус и негови колеги от Форт Мийд обаче твърдят, че е премахнато само названието на програмата и  тя продължава да съществува, но под друга форма.  И днес американските тайни служби ползват услугите на екстрасензорни шпиони. Единствената разлика е, че те вече не са под граждански контрол и се финансират по заобиколни пътища. Една от основните причини за прекратяването и последвалото разгласяване на програмата „Стар гейт”  от страна на ЦРУ е книгата на Дейвид Морхуас „Psychic Warrior”.  Забележете също, че в официалните изявления на представители на ЦРУ никъде  не се казва, че „дистанционното наблюдение” не действа, а се замазват нещата с израза „не работи достатъчно точно”... Помислете, има ли логика екстрасензорният шпионаж да бъде финансиран в продължение на 20 години от Конгреса, ако не води до конкретни практически резултати при събирането на разузнавателна информация..?!

-Възможна ли е употребата на „дистанционни наблюдатели” за предотвратяването на бъдещи самоубийствени терористични атаки?

-„Дистанционното наблюдение” е доказало ефективността си при събирането на информация за военни обекти – става въпрос за конкретни съоръжения, които могат да бъдат отбелязани на географската карта. То обаче далеч не дава толкова добри резулати при опити да се предвидят бъдещи събития. Причината за това се корени в простия факт, че бъдещето не е застинала величина, върху него оказват влияние множество фактори. Винаги предвиждането на едно бъдещо събитие може да се окаже погрешно в последния момент. Разбира се, съществуват и изключения.

По тази причина, „дистанционният наблюдател” не може да каже със стопроцентова сигурност, че примерно след 2 месеца арабски терористи ще взривят кулите-близнаци в Ню Йорк, но би могъл да изследва определени места,  минали  и настоящи събития, които могат да помогнат в борбата с тероризма или криминалните престъпления.

-Някои автори твърдят, че чрез методите на  „дистанционното наблюдение” би могло да се „шпионират” мисли на други хора и буквално „да се влиза” главата им?

- Възможно е, макар подобни опити да изискват огромна подготовка и ангажирането на цял отряд „дистанционни наблюдатели”, които да работят кооридинирано. От етична гледна точка, това, разбира се, е недопустимо, както е недопустимо някой да постави видео-камера в спалнята ви, без ваше знание.

В някои свои интревюта Садам Хюсеин се оплаква от необяснимо и нечаквано разстройство на мисълта и дори открито подозира, че е бил обект на телепатични атаки от разстояние. Казаното от него, обаче беше официално тълкувано като едно от проявленията на параноидния му характер.

- Какво бихте искали да кажете на читателите на „168 часа”?

 - Преди всичко Ви благодаря за проявения интерес към работата на Дейв Морхаус (книгата му Psychic Warrior: Inside the CIA's Stargate Program” е издадена вече на български език)... нека читателите на вестник „168 часа” помнят, че са нещо много повече от физическото и,  че всички ние сме взаимно свързани.

 

Обяснителна бележка:  През годините  секретната  американска програма за екстрасензорен шпионаж носи различни названия, със името „Стар гейт” е оповестена публично при дебати в Конгреса в началото на 1995 г.

 

(Препечатано от вестник „168 часа, януари 2009 г.) 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1127