Факт е, че все още никой не е изнамерил универсална рецепта за дългогодишно семейно щастие. В ерата на глобалните разводи съвместното брачно съжителство в продължение на 61 години звучи почти като чудо на природата.

Българските учени  Атанас и Димитрина Тореви  се познават от 65 години, а от   61  са  семейство. Тяхната рецепта за брачно щастие е доста необичайна, защото не се гради на мъдри психоаналтичини прозрения  за смисъла на семейния живот, а на ... гъбите. Благодарение на   онова, което израства в гората след обилен дъжд,  Атанас и Димитрина живеят в харомония повече 6 десетилетия.

Гъбена супа... за семейно щастие

Той е професор  по физиология на растенията, а тя фармаколог.  Общите им научни търсения в края на 60-те години превръщат България в световен  център на авангардните био-технологии. Всичко започва през лятото на 1959 година,  когато  след разходка в гората край Бяла Черква, Атанас Торев предлага на съпругата си да съберат чувал с гъби. От тях изготвят спиртни извлеци. Професорът от висшия селскостопански институт в Пловдив е впечатлен от бързия растеж на гъбите, които след дъжд за броени часове израстват със сантиметри. Той е любопитен да провери дали веществата, които се съдържат в тях, биха могли да ускорят и растежа на растенията.

Резултатите от  домашните експерименти са впечатляващи. Оказва се, че растенията, третирани със спиртен извлек от гъбни мицели, се развиват неколкократно по-бързо. Професор Торев забелязва също, че когато веществата от гъбите са в по-голяма концентрация,  те спират растежа на лабораторните домати.

Експериментите върху домашни животни  достигат до сходни резултати – овцете,  хранени с  мицели от ядливи гъби, дават с 20 процента по-високи млечни добиви. 

Професор Торев разработва свой метод за промишлено производство на мицели. Той открива, че гъбите могат да бъдат използвани за синтез на белтъчна храна, богата на ензими и витамин В. Мицелите оказват благотворно въздействие върху пациенти с проблеми в обмяната на веществата. Експериментите проведени  в центъра по диетология в края на 60-те години достигат до заключението, че биоактивните вещества от произведените мицели регулират по естествен път теглото – пълните пациенти отслабват, а слаботелесните  качват  килограми.

Революционно лекарство за онкоболни

Лабораторните опити със спиртни извлеци от сурови ядливи гъби привличат научния интерес  и на съпругата  Димитрина Торева. По онова време тя преподава фармакология в пловдивския висш медицински институт.

Професор Торева  започва експерименти с мишки, изложени на радиация. Скоро става ясно, че облъчените гризачи, които са консумирали гъбни мицели, имат по-голям шанс да се справят с лъчевата болест. Биоактивните вещества подобряват кръвната им картина и намаляват токсичните ефекти. Оказва се, че 30 процента от мишките, подложени на диета от сурови гъбни мицели, възстановяват репродуктивните си способности, без поколението им да мутира след радиационното облъчване. Подобен ефект е постигнат и при гризачите, върху които е използвана химио-терапия.  Това дава основание на Димитрина Торева да започне разработката на  лекарство за раково болни.

Експерименталните опити в трите най-големи онкологични клиники у нас  през 70-те години показват, че пациентите, които приемат гъбни мицели, по-лесно се справят с последиците от радиационното облъчване и химио-терапията: кръвната им картина запазва нормалните си показатели, косата не окапва, и най-важното, болните се чувстват жизнени и изпълнени с енергия.

По този начин гъбите се превръщат в основна тема за разговор в семейство Тореви. Общите научни търсения компенсират битовите неуредици. Вероятно за безоблачното шестдесетилетно брачно съжителство  спомагат и астрологичните знаци. Атанас Торев е зодия риби, а съпругата му  - скорпион. Атанас Торев шеговито си спомня , че и малкото кавги в брачното ложе  са били единствено  заради гъбните мицели: „Аз бях повече фантазьор. Представях си как с промишленото производство на мицели ще решим глобално проблема за  изхранването на човечеството, а жената беше по-практична. Тя настояваше да се концентрираме основно върху новото лекарство за онкоболни...”

Държавата на абсурдите

Разработката на революционното българско лекарство се проточва почти 24 години. Когато то най-после е регистрирано официално от министерството на здравеопазването, в България са  настъпили демократичните промени. В хаоса на 90-те години, за разработката на семейство Тореви знаят малцина от онкоболните. Българското лекарство за пациенти, подложени на продължгително облъчване и химиотерапия, е няколко десетки пъти по-евтино и по-ефективно от чуджестранните му еквиваленти. Семейство Тореви обаче допускат огромна грешка, когато  през 1995-та година решават да пререгистрират новото лекарство като хранителна добавка. По тази причина днес техният препарат  не е включен в клиничните пътеки и почти не се произвежда. Българската държава не проявява интерес към него, а  хитри и находчиви  бизнесмени на няколко пъти се опитват да откраднат авторските права  от възрастното семейство-професори.

Гъбните мицели и ООН

Макар идеите на Атанас Торев  да звучат утопично за повечето учени в България, експериментите  му привличат вниманието на директора  на Масачузетския технологичен институт професор Скриймшоу. По негова покана през 1984 година българският учен се включва в програмата на  ООН за изхранването  на гладуващите. Основната идея на Атанас Торев е, че гъбните мицели са, на практика, неизчерпаем източник на белтъчини, ензими и витамини от групата Б. Разработеният от него метод за промишелното им  производство е изключително евтин и лесно приложим почти навсякъде по света. Тъй като населението на земята нараства в геометрична прогресия, а обичайните източници за прехрана намаляват, професор Торев предлага създаването на био-активни храни от гъбни мицели, които са изключително полезни за човешкия организъм. Интерес към разработките му проявяват няколко английски, испански, американски  и съветски научни центрове. В средата на 80-те години българинът  получава официални покани от Испания и Югославия за  създаването на  фабрики за производството на гъбни мицели там. Атанас Торев отказва по патриотични подбуди. Той все пак  успява да осигури финансирането на строежа на първата в света фабрика за мицели край град Кричим, но идва 1989-та година и проектът е замразен. Парадосалното е, че и днес , нито един учен  в света , освен професор Торев, не разполага с евтина и лесно осъществима  технология за промишлено производство на гъбни мицели: „Организирането на производството може да стане много лесно като се използват мощностите на старите фабрики за органични антибиотици, които бяха масово закрити след въвеждането на синеттичните технологии. Хубавото е, че при производството на гъбни мицели околната среда не се замърсява с токсични вещества.  Само през 2007-ма година съм изпратил няколко писма до президента, министър-председателя и министъра на образованието, но никой не ми обръща внимание. Секретарките ми отговарят, че били много заети. Аз съм вече на 84 години. Не съм вечен. Жалко е, че държавата ни не проявява дори  минимален интерес към  български научни открития, за които чужденците са готови да платят милиони долари...”

Сибирската гъба Чага

Изобретателят Атанас Торев е открил и уникален метод, с който култури от рядката сибирска гъба Чага могат да бъдат  произвеждани фабрично в България. Чагата  е позната в източната медицина като изключително ефикасно средство срещу натравяне и онкологични заболявания. Японски учени са открили, че веществата в гъбата изчистват и предпазват организма от радиация и спомагат за лечението на болни от левкемия.

Гъбата Чага е вече на изчезване в естествените си местообиталища в Сибир и Урал, тъй като през последните години е събирана безконтролно за целите на фармакологията. Атанас Торев твърди, че може да произвежда у нас мицели от ценната гъба в промишлени количества. Интерес към разработката проявяват няколко руски фармакологични компании.

Мицел

Всички гъби са  изградени от мицел. От него след дъжд израства тялото им. Мицелът е един вид „корена на гъбата”. В него се съдържат всички био-активни вещества, които стимулират растежа й.

(препечатано от вестник „168 часа”,  брой 13, 28 март - 03 април 2008)