80-годишният Никола Иванов е единственият  скотовъд в България, който ежедневно прави йогински пози на 1300 метра надморско равнище в компанията на 14 кози и 10 пръча. Жилавият родопски старец е типичен „човек от народа”. Той е прагматичен, няма навик да размишлява  над отвлечени теории за кармата и прераждането, през живота си  вероятно е прочел не повече от 5-6 книги.

Дядо Никола  никога не забравя да вземе сатъра, когато излиза на паша със стадото. От него, противно на общоприетите представи за йогините,  лъха умерена агресия, особено, когато среща непознати хора с фотоапарати, които искат да го заговорят насред стръмната пътека между урвите.

Най-голямата гордост на дядо Никола е неговият 12-годишен пръч Набор. Кръстил го е така, защото по летоброенето на козите  добитчето е  вече връстник на стреца. На въпроса колко голямо е стадото му, ексцентричният дядо отговаря по следния начин: „Имам 24 кози – 10 мъжкара и 14 други, имам и 22 ярета.... имам и  още една коза да се яри, имам и крава в къщи, и магаре. Имам и една жена.”

 Как един родопски козар стана йога

„От 60 години съм козар. Откакто се помня все с животните се разправям. А от 52 години играя йога. Питаш ме как ми е хрумнало да правя тези упражнения... Ще ти кажа...Като дете бях много болнав. В казармата ме хвана пневмония. Не ме лекуваха навреме и получих плеврит на белите дробове...” На 28 години Никола Иванов е жива развалина: страда едновременно  от ревматизъм, плеврит,  камъни в бъбреците и сърдечна аритмия. Лекарите му дават не повече от  година живот. А родопчанинът  е вече задомен – има  жена с две малки деца: „Казвах си – ако умра, няма да има кой да ги гледа...”

Полуживият козар търси всички възможни пътища за спасение. Обикаля болници, пие билки, ходи при знахари. Записва се дори при баба Ванга , но до нея така и  не успява да се добере. Накрая попада в санаториума в град  Вършец. Там се запознава с двама софиянци, които всяка сутрин излизали в парка и заемали странни пози. Никола се престрашил и решил да ги заговори. Оказало се, че двамата са йогини - едни от основателите на йога-движението  в България. По онова време, 1956 година, асаните /йогинските пози/ били забранени от властта. Последователите на източните учения били жестоко преследвани и хвърляни в затворите: „Гледам ги, едни млади, не им давах повече от 25-30 години, а те се оказаха 60-годишни старци. Така започнах да играя йога. Те ми показаха първите асани. Препоръчаха ми да си набавя литература. Тогава такива книги трудно се намираха. Брат ми работеше като шофьор в профсъюзите, обикаляше цялата страна. Той ми помогна да си набавя йогински книги.”

Когато се прибрал в родното село, за почуда на близките си,  Никола започнал всяка сутрин да прави упражнения по околните склонове. Сметнали го за луд, дори жена му заревала и го помолила да спре. „Вика ми, стига с тия  глупости, не си малко дете... А аз й казвам: как да не съм дете, само на 28 съм, а не ми дават повече от година живот...Нямам друг изход. Ще правя тези упражнения...”

Така дядо Никола неуморно, всеки ден,  изпълнявал  йогинските асани. След две години отишъл на преглед. Лекарите били смаяни – болнавият преди младеж, сега пращял от здраве.

Ежедневна клизма за полет в облаците

80-годишният самоук родопски йога не е заклет вегетарианец. Обича да похапва месо, но не пуши и не употребява алкохол. Обяснява на висок глас , че червата и стомахът му са стая, която ежедневно трябва да бъде чистена. И това става по единствения възможен начин – с клизма: „Всяка седмица си правя клизма. Когато водата, която влиза през устата , стане бистра като тази, която излиза отзад, разбирам, че съм почистил добре стаята. Тогава се чувствам лек като перце, идва ми да полетя.”

След като е обяснил философския смисъл на клизмата, дядо Никола погалва любимата си коза Чешка, говори й  нещо, пощи я. После неочаквано се навежда и заема поза  „рало”. И на 80 години старецът няма проблем с мерака. Твърди, че това се дължи на йогинските упражнения: „Асаните дават много сила в постелята. Жената вече бяга, защото е наситена. Казва ми: мащай се. Гони ме.  Вика: стига с тия асани, не издържам вече...”

Пръчът  Набор

Голямата слабост на дядо Никола е пръчът Набор. Старецът живее с мисълта, че отглежда рекордьор – рогата на добичето достигат дължина метър и десет сантиметра. 80-годишният йога е твърдо решен да изпрати цветна снимка на Набор до „Книгата за рекордите на Гинес”. Убеден е, че в раздел „кози” неговият питомник ще обере овациите: „Отчупи се Набора, почнах да го гледам. Забелязах, че има рога, чудни излизат, и рекох – ще го гледам, докато е жив. 12 години не съм му рязал рогата. Те са му гордостта. Вече със зор го вкарвам в обора, антените му пречат да влиза през вратата, ама, аз му се радвам, виж, какъв е левент.”

Противно на очакванията,  любимото занимание на  дядо Никола не са йогинските асани, които той упорито прави за здраве, а борбата с Набор. Всяка вечер двамата по мъжки решават спора кой е господарят на стадото: „Обучавам го, паса го, тренирам го  да не буйства, да не прави пакости, въобще да бъде кротък, като човек да бъде... Козите са доволни. Предоволни. Във всички насоки са доволни от него. Умее да ги работи, даже и на другите юнаци (пръчове) наставления дава, командва ги , ръководител е, като нашия управител.. как му беше името ... Сергей Станишев.”

Старецът твърди, че вечерните рундове с Набор имали първоначално чисто възпитателна  цел. Като малък пръчът бил плашлив и дядо Никола решил да го научи да се бори: „Борба знаеш какво е -  или ти да ми надвиеш , или аз на теб. Вечерно време прибера Набор и  го вържа  да не буйства, да не почне да кюска другите пръчове, да им се кара и да ги бие. В началото се борех с него, за да го излекувам от плашливостта, после той взе да ми надвива и започнах да го боря, за да го възпитам да не прави щуротии...”

Набор – съветник на премиера

На 1300 метра надморска височина човек трудно би могъл да разбере сложните политически ходове на държавните ни мъже. Подпитвам дядо Никола  какво мисли за Сергей Станишев, а той се усмихва и мълчи. После казва: „Плашлив е. Като Набор в началото. Има нужда някой да го посъветва, да го побори вечер, да му покаже правия път.”

Екцентричният козар е готов да отстъпи за няколко месеца любимия си 12-годишен пръч, за да помогне на премиера да възмъжее. Дядо Никола е убеден, че Набор може да даде ценни съвети на министър-председателя. Ако Станишев се бори с него всяка вечер преди лягане, би могъл да се  научи как  да управлява, как да накара и добитчетата,  и хората да го слушат: „Тоя Станишев, на 42-43 години стана, а е ерген. Не е хубаво това. На тия години вече трябва да мисли за  внуци, а той деца няма.. А, виж, Набор не е ереген. Има 15 момичета. Търсен е, умее да респектира другите 9 пръча в стадото. Когато  види, че не вършат работа,  ги блъска, демек им казва „бъдете мъже, а не кози””.

Хатха-йога за кози

Дядо Никола не вижда никакво противоречие между битието си на козар и ежедневните занимания с йога. По цял ден обикаля със стадото горите и  чукарите. По обед винаги оставя козите да починат, а той самият се заема с асаните:„Йогата ми помага и за козарлъка. Катеря се като котарак по скалите. Имам сили. По цял ден с козите обикалям нагоре-надолу, все по чукарите бродим. По някое време ги оставям да пасат и почвам да си правя упражненията. На тях най им харесва като застана на челна стойка. Някак успокояват се. Иначе, като деца са ми, търсят защита. Видят ли орел да кръжи в небето, веднага стават неспокойни, около мен се скупчват, закрила търсят...”

80-годишният старец е достигнал до прозрението, че и козите могат да практикуват йога. Случайно открил, че като  масажира виметата им по определен начин, добичетата стават по-спокойни и жизнерадостни. Енергията им циркулира  по-добре, чувстват се омиротворени и имат повече сили да се катерят по скалите: „Разтриваш ги по виметата, виждаш как се нагаждат, стоят без да мърдат, става им хубаво , с една дума „нагаждат се”, чувстват едно благоденствие, удоволствие... същото като при моите йогински упражнения...”

 
(препечатано от вестник „168 часа”,  брой 18, 25 април - 1 май 2008)