Разходка из Езерната градина

 

Разходка из "Езерната градина"
Новини
Видео
Радио репортажи
Публикации
Връзки
За контакти
Фото Галерия



Новини / ако Моцарт беше коч...

19 Юли 08, 13:27 / Автор: Емил Кацаров
Овчар от Пловдивско свири на..... жълъди
Музиката му хипнотизира добичетата

74-годишният Георги Гайтански  от  някогашното село Момина баня има необичайно хоби. Възрастният овчар редовно събира  жълъди в гората. Но не  за да храни с тях прасетата.... Дядо Георги  използва жълъдите като музикални инструменти. Гайтана, както го наричат приятелите му, свири дълги протяжни народни песни. Мелодията не излиза от традиционния овчарски кавал, а от жълъдова шушулка.

Репертоарът на самоукия музикант е посветен изцяло на  добитъка. Във всичките му песни основни действащи лица са овцете. Необичайното е, че звуците от жълъдовата шушулка хипнотизират животните и ги карат да се подчиняват безропотно.

Като юноша Гайтана срещнал на горската  пътека 300-килограмов глиган. За няколко секунди страховитата дива свиня  легнала по гръб, като чула звуците от  култовата народна песен „Изляз, мале, на равни дворове да видиш вакли овчари”. По този начин жълъдовата шушулка спасила живота на Гайтана. Глиганът  си тръгнал тихо и кротко, а момчето от село Момина баня станало виртуоз на жълъдите.

 

Жълъдите и овцете

Георги Гайтански   разказва, че никога не е злоупотребявал с умението си да свири на жълъдова шушулка: „Не съм правил серенади на жени. Свирех само в приятелски компании – на профсъюзни банкети, на дружеска разпивка, в кръчмата...”  Влечението към  жълъдите се появило в ранна детска възраст, когато хлапетата от Момина баня обикаляли околните гори и пасели стадата на родителите си. Игрите преди 6-7 десетилетия понякога криели доста опасности. Палавите овчарчета се катерели като котки  по огромните дъбове. Играели на гоненица по клоните им. Никой нямал право да стъпва на земята. Нерядко някой тупвал от 3-4 метра височина и се прибирал вкъщи с навехнат крак или насинено рамо. В тази атмосфера момчетата си създавали сами артистични забавления. Дялали си овчарски свирки и всеки пробвал музикалните си умения.

На Гайтана незнайно защо му хрумнало да свири на жълъди. Отначало всички приемали музикалните му занимания като шега. Но скоро невръстният овчар се научил майсторски да вади мелодии от известни народни песни. Така станал душа на компанията.

Жълъдовата шушулка  се превърнала в неизменен атрибут на стадото: „Когато станах на 16, баща ми искаше да ме прави шивач. Ходих няколко дни да се уча на занаят. Накрая му казах:  не ща, главата ме боли от толкова сметки... Той ми отвърна  – щом не щеш занаят, хващай гората и извеждай стадото. Така две години пасях овце и свирех на жълъдова шушулка...”

След казармата постъпил на работа в сопотските военни заводи. Съпругата му дълго време не знаела, че е майстор на жълъдите. Дарбата си разкрил случайно на профсъюзен банкет. Замаяни от алкохола, приятелите му го помолили да посвири и той отново хванал шушулката.

 

Жълъдите и жените

Дядо Георги е природен кавалер и джентълмен. Той не разбира мъжете, които неистово се стремят към евтина слава с единствената цел – да подлъжат някоя заблудена мома в леглото си. Музиката за Гайтана е възвишено хоби, а не средство за извличане на материални облаги. 74-годишният мъж с носталгия си спомня времената, когато любовта между мъжа и жената била истинска: „Навремето любовта се изпитваше истински: да обичаш приятелката си, тя да те обича... такива извратени работи като днес нямаше...Къде ще искаш някоя да ти направи свирка?! Тогава се държеше много на честността. Една жена не е ли честна преди сватбата, не става за нищо...”

Гайтана  разказва как в селото половите контакти преди брака били табу. Дори през 60-те години младоженка, която няма червено на чаршафа при първата брачна нощ, била публично порицавана: „Сгодят се, па после разтурят годежа. Качват булката на колата ... и я разкарват  през цялото село да видят всички резила й...че не била честна.”

 

Ако Моцарт беше... коч

Гайтана свири на жълъди вече близо 7 десетилетия. За него музиката е начин на живот. Възрастният мъж е убеден, че „овчар без кавал е като овца без вълна”. Според него стадото има усет към красивото и се влияе силно от музикалните умения на животновъда – ако той свири правилно и от сърце, добичетата стават по-весели; ако музиката е фалшива, овцете пасат вяло и апатично.  Георги Гайтански забелязал, че звуците от жълъдовата шушулка увеличават добива на мляко. Когато изпълнението е вируозно, овцете мърдат ушите си в такт с музиката и с охота хрупат тревата: „Не е никак случайно, че едно време овчарите са били и добри музиканти. От стари хора съм чувал, че кавалът служел не просто за убиване на скуката по време на паша, а за да накара овцете да се отпуснат и да станат по-весели. В това твърдение има голяма доза истина. Вече съм убеден, че овцете имат усет към музиката. Като им свиря, някак си стават по-жизнени, по-вдъхновено пасат и дават повече мляко....”

За разлика от овцете, говедата са си говеда, търди Гайтана. Кравите не разбират от музика. За тях Моцарт е бостанско плашило, дай им само да преживят тъпо.  Козите реагират на мелодиите, но са разпасана команда: „Неслучайно народът е казал: див като коза... козата види ли баир гледа да го изкачи, да се завре на най-непристъпните места...иди я гони тогава.”

 

Свиренето като мятане... на граната

Гайтана има своя техника за прилепване на устните към жълъдовата шушулка. Основният майсторлък, според него,  е да запазиш въздух в дробовете си дълго след като го поемеш и да използваш струята творчески. Музиката от жълъд е трудно занимание. Трябва да имаш здрави предни зъби и да усещаш такта. Свиренето на шушулка изисква сила и издържливост. В казармата Гайтана изумил всички с постиженията си по мятане на  ръчна граната: „Заведоха ме даже на съзтезание. Станах първи. Метнах граната на 65 метра. Командирът беше във възторг....”

Според овчаря от Момина баня свиренето на жълъд е като мятането на граната - трябва да запазиш хладнокръвие и да имаш много въздух, за да издържиш докрай. Днес Георги Гайтански  радва приятелите си в кръчмата с народни песни и поучителни житейски истории. Той е доволен, когато хората се усмихват и имат питиета в чашите си.

(препечатано от вестник „168 часа”,  брой 28, 11-17 юли 2008)


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.2744