Разходка из Езерната градина

 

Разходка из "Езерната градина"
Новини
Видео
Радио репортажи
Публикации
Връзки
За контакти
Фото Галерия



Новини / ексцентрици

09 Април 09, 20:45 / Автор: Емил Кацаров
Чичо Петьо лови усойници с индийска музика и бутилка от безалкохолно
Бивш дървосекач стана страшилище за отровните змии в Берковско, открил зимно леговище на пепелянки

Вече 8 години бившият дървосекач Петър Атанасов от Берковица се изхранва само с лов на отровни змии и бране на боровинки и гъби. 50-годишният мъж не е получавал заплата по ведомост от пролетта на 2001 година.  Суровият опит, придобит в  република Коми  през 80-те години, го е научил да оцелява в екстремни условия.

 

Как чичо Петьо стана Пешо Змияро

Петър Атанасов е по-известен сред съгражданите си с прякора Пешо Змияро. Комшиите му лепнали страховитото прозвище, когато бившият дървосекач публично обявил в кръчмата, че е изобретил специална щипка за лов на отровни змии. Странната джаджа прилича повече на кука за сваляне на пране. Чичо Петър признава, че  досега не е успял да излъже  пепелянка да влезе сама между щипките й. Обяснява този неуспех с неблагоприятното стечение на обстоятелствата:  Излезна ми този прякор – Пешо Змияро - щото направих щипката. Но с нея не съм хванал нито една змия. Кога я носим с мене, змиите  ги няма, кога срещна змия, щипката не е у мен....”, простодушно уточнява берковският Дъдни Пепелянката. Той обаче е решен да намери практическо приложение на „противо-влечугната пръчка”.  След дълги размишления, достигнал до извода, че змиите имат шесто чувство и  по някакъв необясним начин улавят присъствието на  страховитата щипка. Затова не смеят да се покажат от леговищата си: „Тая щипка кога я носиш - нещо като радар  отблъсква змиите”, убеден е Пешо Змияро. Той сериозно обмисля възможността да патентона щипката за пепелянки  като „анти-змиярна палка”.  Берачите на боровинки и гъби в планината могат да си отдъхнат. По думите на чичо Петьо, ако те се снабдят с изобретението му, тях усойници и пепелянки няма да им минават пътя.

 

Тънкостите на змийския лов

Въпреки неуспешния опит да „механизира” лова на отровни змии, Пешо Змияро е считан за един от най-успешните покорители на опасните влечуги в берковския Балкан. През ръцете му са преминали стотици пепелянки и усойници. Улавя ги с примитивни, но изпитани през годините подръчни средства – гумени ботуши и пластмасови бутилки от безалкохолно. Чичо Петьо познава добре  психологията на влечугите. „Хващам змиите с шише от безалкохолно.  Това става по следния начин: Настъпвам змията, подавам  й шишето. Тя е уплашена и търси дупка. Затова влиза в шишето. Лъже се,  че може да избега и - хоп – в пластмасовото шише. Затварям шишето и така си  нося змията  под ръка цял ден...”, вдъхновено обяснява тънкостите на змийския лов бившият дървосекач.  Той винаги ходи в планината с гумени ботуши. Знае, че при неочаквана среща с агресивна усойница, няма друг избор освен да я улови или убие. Не заради друго – просто му е тръпка да се надхитря с отровните змии. Пешо Змияро твърди, че бесните пепелянки съскали като гъски. Имало случаи, когато със засилка  скачали срещу него, за да го уплашат. „В такива случаи и змията трепери, и мен ме е страх”, откровено споделя чичо Петьо.

Влечението му към влечугите се появило в първите години на прехода, когато плъзнал слуха, че чужди фармацевтични фирми изкупуват отровни змии   за 50 германски марки парчето. Петър Атанасов работил като дървосекач няколко години в Коми, но като се върнал у нас,  парите му бързо се стопили. „Първата змия я хванах от келешлък. И после един комшия ми каза, че от нея мога да изкарам пари. Беше началото на 90-те.”, спомня си Пешо Змияро.  Той не се страхувал от влечугите, тъй като се бил  научил да живее с тях, докато отбивал военната си служба. В граничното поделение, където попаднал, било пълно с пепелянки. За да се справят с отегчението на казармения живот, старите войници често организирали ловни дружинки срещу отровните влечуги.

Първоначално бизнесът със змии бил доходен. Чичо Петьо с умиление си спомня гладната 1996-та година, когато изтъргувал 40-сантиметрова отровна змия за четири бурканчета кисело мляко. В Берковица дори се появил местен изкупвач на пепелянки. Той  предлагал добра цена за тях. По ирония на съдбата, точно в годината, в която Пешо Змияро поставил личен рекорд в улова на отровни змии, берковският търговец на влечуги фалирал заради.... бунт на комшиите му. Те били решени  да го линчуват, след като  разбрали, че в квартала са плъзнали  отровни змии. Една вечер търговецът забравил да заключи сандъците със стоката си и пепелянките се оказали през входните  врати  на съседите.  Този човек  имаше ферма за пепелянки, но ги беше изпуснал и комшиите му вдигнали гюрлутии и го накарали да премести змиите си в едно село тук до  Берковица. Там пък местните се уплашили и му подпалили бараката, където гледал змиите...”, с горчивина си спомня за благодетеля си чичо Петьо. Същата година Пешо Змияро уловил 26 пепелянки. Съхранявал ги във варел на двора. Съседите се поуплашили, но не посмели да предприемат крайни действия срещу змиярника. „Държах си ги вкъщи. В един варел. Не ме беше страх, щото той е метър висок, змията не  мое да рипа толкова нависоко”, обяснява берковският Дънди Пепелянката. Когато единственият изкупвач на змии в Берковица се оттеглил от бизнеса, Петър Атанасов бил принуден да пусне пепелянките на свобода. От тогава лови змии само за развлечение. Твърди, че може да достави 50 пеплянки за няколко дни, при условие, че получи добра бизнес-оферта. „Знам едно леговище, където змиите зимуват. Случайно го открих. Под едни скали е. Там винаги откривам по 3-4. При нужда, ако се обади някой, че търси змии, мога да му доставя веднага 50.”, категоричен е Пешо Змияро.

 

Хипнотизатор на пепелянки?!

След 18 години преследване на отровни змии, Петър Атанасов достигнал до извода, че влечугите предпочитат да нападат роми и възрастни жени. Няма  логично обяснение защо е така.  Змиите хапят предимно цигани. Имам и една позната. Тя е шивачка. Хапана е от пепелянка. Но като отишла в болницата,  изпила половинка ракия и й минало.”, разказва чичо Петьо. Той с носталгия си спомня времето, когато варелът пред къщата му бил пълен със съскащи „госпожици”. В тази „женска” компания  никой не смеел да влиза в дома му. В квартала нямало кражби. „Поначало циганите много се страхуват от змии и като разбраха за моя варел, гледаха да са по-надалеч...”, обяснява  берковският повелител на пепелянките.

Чичо Петьо е на „ти”  с отровните змии, но някои техни реакции все още го учудват. „Не мога да си говоря със змиите. Но съм чувал, че тук в Берковско е имало някога човек, който знаел  заклинания, с които хипнотизирал пепелянките.  Старите хора разправят, че живял у съседното село Благово. Участвал в Световната война и бил пленник у Индия. Като се върнал от там, започнал да прави странни неща. За него бех чул, че като кажел определена дума,  змиите излизали от леговищата си и послушно  го наобикаляли...”  Легендата за берковския факир и днес възбужда въображението на мнозина местни „луди глави”.  В кръчмата, след няколко питиета, задръжките падат и хората достигат до истински философски прозрения. Например, приятел на Змияро бил убеден, че като  пуска радиото в служебния автобус „Чавдар”, змиите в околните шубраци се възбуждали и подавали глави от храстите. Човекът редовно превозвал лятно време берачки на боровинки в Балкана над Берковица. Короният му номер бил да увеличи звука  на програма „Хоризонт”: „Един, дето кара автобус с двойно предаване „Чавдар”.... той ми разправяше, че като пускал радиото, змиите излизали. Харесвала им музиката и любопитно подавали глави от храстите.”, с нескрито възхищение разказва за откритието чичо Петьо. Той обмисля следващото лято да събере касетки с индийска филмова музика и да ги пуска при обиколките си из горските пътеки. „Правех сметка да намерим индийска музика.... да я запишем и да я пуснем... Да пробвам дали змиите ще излязат като я чуят....”, с увлечение обяснява Пешо Змияро. Той е вдъхновен от възможностите на звуковата стимулация. Ако експериментът се окаже успешен, откритието  ще  е изключително улеснение при лова на отровни змии.

 

Ежедневие: Архимед бере боровинки

Петър Атанасов живее сам. Въпреки че е умел ловец на отровни змии, отбягва да говори за жените „За това не ме питай”, лаконичен е берковският Дънди Пепелянката. През живота си се е препитавал предимно като дървосекач и горски. За кратко време работил и като огняр в локалното парно на местен ресторант.  От 2001 година е безработен, но с придобитите „сървайвърски” умения в република Коми успешно се препитава в берковския Балкан: лятно време бере в промишлени количества боровинки и гъби. „От времето кога дойде Симеончо,  пари по  ведомост не съм взел”, гордо обяснява чичо Петьо. Няколко години преди 2001-ва се препитавал по временни програми за заетост в местното „Горско стопанство”. За да рационализира беритбата на боровинки, изобретил механично електрическо  устройство за по-бързото им чистене. „ Вече мога за  един час да почистя 70 кила боровинки”, хвали се Пешо Змияро и ревниво ни забранява да снимаме творението му.

В свободното си време  бившият дървосекач обича.... да решава логически задачи. „Едно време имаше хубави научно-популярни списания. Сега навсякъде чалга”, жалва се чичо Петьо. Любима му е Архимедовата задача за биковете и кравите. „Готов съм да публикувам решението й срещу 500 лева хонорар”, категоричен е  берковският ексцентрик. Той твърди, че вече е  преобразувал задачата на Архимед за биковете в теорема за пирони. /Каквото и да означава това/.

Лятно време Змияро не близва алкохол. „Я не пием през лятото. Змиите не обичат пияниците. А и е опасно. Къде ще пиеш горе. Трябва да ходиш пеша,  да внимаваш.”, уточнява пълното си въздържание 50-годишния ловец на влечуги. На въпрос коя е най-голямата пепелянка, която е минала пътя му, без да се замисли, веднага отговаря: „Беше дебела колкото салам „Народен шпек”. 60-70 сантиметнра дълга...” Змияро не повярвал на очите си като я срещнал. Не направил опит да я улови, тъй като гърлото на пластмасовата бутилка било тясно за размерите й. „После търсих буркан, но късно - змията си беше отишла.” ,  с нескирто съжаление си спомня Пешо Змияро.

 

Любимата логическа задача на дървосекача Петър Атанасов

Тя е измислена от Архимед преди повече от  2200 години. Условието й е следното:

Преброй биковете в стадото на Хелиос, което пасе в равнината Тринакрия в Сицилия!

Хелиос /слънцето/ има четири стада в четири различни цвята: бял, черен, жълт и на петна. Броят на белите бикове е равен на една втора плюс една трета от черните бикове, плюс общият брой  жълти бикове, докато броят на  черните бикове е равен на една четвърт плюс една пета от биковете на петна, плюс общия брой жълти бикове. Броят бикове на петна се равнява на една шеста плюс една седма  от белите бикове, плюс общия брой жълти бикове.” 

Препечатано от вестник "168 часа", март 2009 г.


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
3. svetlin
31.03.11
16:53
kupuvam pepelqnki tel 0876882781
2. мъри
19.03.11
20:37
змиите нямат слух
1. snake
25.01.10
16:51
mnogo qko i az ot skoro lovq zmii predimno smoci az sam na 13 godini i mnogo me vlekat vle4ugote
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
1.6274