Една от най-грижливо пазените военни тайни в Третия Райх носи кодовото название „Боргхилд” и замесва в немислима секс-афера шефа на Гестапо /тайната полиция/ Хайнрих Химлер  и дузина други високопоставени служители на СС с русокоса секс-бомба, чиято гръдна обиколка е наистина впечатляваща -  108 сантиметра. 

Служебна  оргия в Дрезден

През есента на 1941 година отбор от отбрани нацистки жребци тества в продължение на няколко часа възможностите на г-ца Боргхилд, която трябвало да спаси германската армия от бича на венерическите болести  и извънбрачните деца. В дивата оргия се включва лично и страховитият  Хайнрих Химлер. Мощното  групово празнене се извършва при изключителни мерки за сигурност в една от залите на Дрезденския музей по хигиена. Високата 176 сантиметра блондинка е буквално смачкана  от настъпателния и разрушителен еротичен  порив на есесовците. Г-ца Боргхилд все пак успешно   издържа медицинските изпитания -  след 2-часовия секс-маратон се оказва, че само едното й зърно е леко отхапано.

„Наричаха я Боргхилд”

Ненаситната дама е създадена по проект на  германския учен Франц Чакерт. Тя е предшественик на първите съвременни  „джиноиди” /човекоподобни роботи в женско тяло/.  Боргхилд не е просто секс-кукла, а високотехнологичен  манекен. Тя  с огромна точност възпроизвежда особеностите на човешката анатомия. Тялото й е създадено от специална синтетична материя, която при докосване почти не се различава от живата плът. Специален миниатюрен акумулатор осигурява температура на тялото от 37 градуса. Вагината на г-ца Боргхилд е истински шедьовър – реалистичен дизайн, еластичност и леко овлажняване с помощта на минитюрна водна помпа. За създаването на двата единствени прототипа на фролайн Боргхилд шефът на Гестапо Хайнрих Химлер впряга научно-техническия потенциал на най-извесните германски учени в сферата на роботиката. Плътта на секс-бомбата е изработена в тайна  лаборатория на могъщия химически концерн  ИГ „Фарбен”.

Гриф „Строго секретно!”

Първоначално шефът на Гестапо е във възторг от възможностите на високотехнологичната блондинка и обещава щедро финансиране за реализацията на проекта „Боргхилд”.  Няколко дни след служебната оргия в  Дрезденския музей по хигиената  Хайнрих Химлер размисля и обявява случилото се за държавна тайна. Всеки, който дръзне да  разгласи публично подробности около масовото  есесовско семеизпразване в изкуствената вагина на г-ца Боргхилд, е заплашен с изпращане в концентрационен лагер.  Последвалите поражения на Вермахта на Източния фронт допълнително утежняват съдбата на първия човекоподобен секс-робот.  Германците губят войната и на никой след Сталинград не му е до еротични експерименти със синтетични манекени.  Варварската бомбардировка над Дрезден през февруари 1945 година превръща Музея по хигиена в купчина развалини, а единствените прототипи на Боргхилд са завинаги унищожени под руините.

Трипер и сифилис – тайните оръжия на Съпротивата?

Единственият жив участник в свърхсекретния проект „Боргхилд” , Артур Ринк,  половин век след краха на Третия райх разказва в автобиографична книга  любопитни подробности около създаването на първия хумноиден секс-робот. Работата по синтетичния манекен започва през лятото на 1940 година по заповед  Хайнрих Химлер. Шефът на Гестапо бил отвратен от поведението на германските войници в окупираната френска столица. „След превземането на Париж десетки хиляди германски военнослужещи заболяха от трипер и сифилис. Те не бяха годни за военна служба и бяха лекувани в специални клиники. Химлер смяташе, че безразборните сексуални контакти с леки жени от окупираните територии понижават бойния дух на Вермахта. Шефът на Гестапо се притесняваше от появата на извънбрачни деца – кръстоска между арийски войни и непълноценни расови групи. Той беше убеден, че след победата те ще отслабят жизнените сили на германската нация. Химлер обаче знаеше, че сексът е жизнено необходим и затова поръча създаването на изкуствена жена, която да задоволява  еротичните потребностти на Вермахта”, спомня си Артур Ринк. По онова време той е ученик на скулпура Арно Брекер, който е любимец на Адолф Хитлер. Артур Ринк е привлечен в проекта „Боргхилд” в края на 1940 година със задачата да придаде по-реалистичен външен вид на синтетичната секс-бомба.  

В служба на отечеството

През лятото на 1941 година специална комисия от СС обсъжда обстойно еротичните параметри на Боргхилд. Всички са единодушни, че никоя кукла не би могла да замени секса с истинска жена. Затова условието е учените да създадат човекоподобен робот, който с външния си вид да дърви безотказно  военнослужещите и да ги пази от венерическите болести на Съпротивата. Комисията се спира върху три разновидности на фролайн Боргихилд - модел А, височина 168 сантиметра; модел Б, височина 176 сантиметра; модел Ц, височина 182 сантиметра.  Хората на Химлер дълго време спорят с професор Ханусен каква да бъде формата на гърдите. Есесеовците настояват за кръгли и огромни вимета, а ученият предпочита по-изящния силует – „като връхче на разпъплила роза”. В крайна сметка надделяват привържениците на „нордическия тип” жени. Боргхилд е руса, с огромни гърди и сини очи.  Допълнителни спорове се водят и около прическата на хуманоидния секс-робот. Гестапо смята, че жената, която ще задоволява сексуално германската армия, трябва да е късо подстригана: „Твърдяха, че Боргхилд  трябва да има излъчването на полева курва, а не на уважавана арийка. Затова й оставиха къса коса. Според Химлер  войниците не трябвало да асоциират Боргхилд с нормална германска жена, докато й навирват краката в окопите”, обяснява сложната философска дилема Артур Ринк. В крайна сметка се достига до компромисен вариант – Боргхилд е арийка, която жертвоготовно се превръща в полева курва в името на великия идеал – хилядолетния Райх.

(Препечатано от вестник "168 часа", април 2009 г.)