20-килограмов пуяк от пазарджишкото село Говедаре задържа почти сам група мургави апаши. Четирима роми се опитали да отвлекат посред бял ден  мисирките на 65-годишния Иван Михайлов. Бясната съпротива на 18-месечният пуяк Черньо и самоотвержената намеса на съседа Киро, отвели ромите в ръцете на полицията. Днес пуякът Черньо е почитан като истински екшън-герой от стопанина си: „Заклел съм се да не го коля в близките години. Тоя мисир ми спаси стоката. Оказа се мъжко момче”, с гордост сочи към пуяка бай Иван.  Той е един от стотиците трудолюбиви селяни в Пазарджишко, чиито домашни животни са били обект на посегателство от страна на гладни и озверели роми. „Циганите редовно обират кокошарниците през зимата. Миналата година от съседен двор  отмъкнаха 30 пуйки. Хората рядко подават сигнал в полицията, тъй като не вярват, че някой ще им помогне.”, разказва Иван Михайлов. Домашните птици в Говедаре вече са развили шесто чувство срещу тумбите от гладни роми, които обикалят селата. Някои от по-интелигентните мисири издават специфичен звук,     когато надушват опасност от отвличане. „Селото ни често е нападано от невестулки. Квачките ги усещат телепатично  и в повечето случаи предупреждават малките пилци да се пазят. Нещо подобно става и при набезите на мургавите  апаши. Мисирките вече усещат телепатично циганите и реагират.”, обяснява еволюционното развитие на домашните птици в Говедаре бай Иван. Той твърди, че в деня на атаката срещу неговия кокошарник пуякът Черньо надушил гладните роми от 100 метра. Именно гигантската птица  надала първи вой и предупредила останалите.

Похищението на мисирките

Четирима роми, в 30-годишна лада с газова уредба, се доближават до кошарата на Бай Иван около 1 часа следобед. Къщата на 65-годишния мъж е почти в полето -  с нея свършва улицата и започват черните кърски пътища.  Циганите спират ладата буквално до кокошарника на Бай Иван и бързо се впускат в атака. По това време зад мрежата има само три пуяка. Единият от тях е Черньо. Още с приближаването на автомобила мисирът надава бесен вой. Мургавите похитители бързо разбиват катинара на кошарата и нахлуват с намерението да похапнат същия ден печена пуйка с кисело зеле. „Ей-това е котората, където живеят трите мисира. Отсреща идват 4-ма души цигани с една кола.  Влизат вътре в кошарата и слагат всеки от мисирите в по един чувал. Да, ама, не са очаквали, че Черньо ще се наежи. Тоя 20-килограмовият мисир усеща ромите като невестулки. Надава пронизителен вой.”, разказва  с видимо вълнение Иван Михайлов. С дясната си ръка сочи към кокошарника, а с лявата ръкомаха възбудено: „За да накарат Черньо  да млъкне, апашите, започват да му скубят перушината още в кошарата.  Пуякът  се извъртял и ги накълвал по китките. Докато го завлекат до колата, а мисирът тежи колкото едно агне, комшията Киро чул гюрлотията и  излязъл на терасата.  Видял, че  циганите отмъкват пуйките...” , продължава разказа си Бай Иван. Влизаме в кошарата на мисирките, за да огледаме местопрестъплението. Възрастният мъж се навежда и показва огромно черно перо: „Това е от Черньо. Беше останал съвсем гол по гърба. Тия мангали буквално го скалпирали, докато се мъчели да го наврат в чувала. Геройска птица се оказа Черньо”, нагледно показа следите от отчаяната борба между мъжкия месир и похитителите.  Съседът Киро чул отчаяния вой на пуйките и решил да действа мигновено – застанал в засада зад ъгъла на кошарата. „Апашите успели да вкарат мисирките в чувалите и ги качили  в багажника. Тогава съседът Киро започнал да свирка и крещи. Циганите се уплашили, макар да били четирима, и се завтекли към колата да бягат.”, разказва Бай Иван.

В този момент се намесило Божието провидение: похитителите на трите мисира понечили да се измъкнат с мръсна газ от местопрестъплението. В паниката обаче единият от тях забравил да затвори добре предната дясна врата на ладата. Съседът Киро изскочил от засадата и започнал да замерва с камъни циганската тумба. Точно на ъгъла на кошарата има осемметров електрически стълб. Апашите трябвало да го заобиколят с десен завой, за да избягат от местопрестъплението. Ладата забуксувала, гумите хвърляли истинска виелица от мръсен сняг и киша. Шофьорът на похитителите недооценил ситуацията -  с нервен десен завой закачил отворилата се внезапно предна врата за електрическия стълб. „Ей-тука се забили. Още има остатъци от вратата на ладата по бетонния стълб.” , с удоволствие показва парчетата ламарина Бай Иван и уточнява щастливата развръзка: „Те се закачат за този стълб. А комшията Киро ги обезврежда и ги предава на полицията.. Имал съм късмет, че си е дошъл в обедна почивка от хранителния магазин. Чул воя на Черньо и като добър съсед решил да спре апашите”.

Откриваме комшията Киро в смесения магазин в центъра на Говедаре. Той е скромен и не позволява да го снимаме: „Не ща да ме показват по вестниците. Направих най-нормалното – помогнах по съседски на Бай Иван. Прокурорът в Пазарджик обеща апашите да си получат заслуженото за отвлечените мисири”, скромно разказва за премеждията си Киро.

Оказва се, че мургавите похитители на домашни птици са добре  запознати с възможностите как да се отърват най-леко от ударите на закона. Веднага щом като ладата се забила в електрическия стълб, един от апашите изскочил навън, отворил багажника и хвърлил чувалите с огромните мисири. „Пред полицаите се кълняха, че не са виждали мисирите, че с пръст не са ги докосвали, ама, кой ще лъжат, мама им мангалска – птиците бяха в чувалите на 5 метра от ладата”, разказва Бай Иван. Той е категоричен, че студът и безпаричието са направили ромите от околните села безскрупулни крадци, които вече посред бял ден влизат в чуждите дворове в търсене на лесна плячка: „Нашите цигани са богати, тук пакостите се вършат от  роми-пришълци, хващали са гастролиращи тумби чак от Елин Пелин”, обяснява Иван Михайлов. Той е убеден, че похитителите на неговите мисири са оглеждали мястото на удара няколко дни поред: „Имах късмет, тъй като седмица преди да нападнат кошарата в нея имаше 33 мисира. 30 от тях продадох онзи ден. Може би пълният кокошарник, който се вижда от къра, е възбудил интереса на апашите”, предполага Бай Иван. Оцелелите след наглото похищение мисирки все още живеят в стрес: „Животинките получиха страхова невроза. Два дни не искаха да спят в кошарата, с какво ли не ги подлъгвах. Най-зле беше Черньо, но вече се възстановява. Понякога нощем надава жални вопли, предполагам, че бълнува насън.”, философски обобщава ситуацията Иван Михайлов.

Ромите: „Не, не сме яли печена пуйка”

В съседно село случайно се натъкваме на двама роми, които товарят съчки в багажника на стара лада. Те  се оказват близки на арестуваните похитители на мисирки.  34-годишният глава на семейство Гошо се кълне, че не е ял печена пуйка поне от 10 години: „Глад и студ, нема пари. Каква ти пуйка с кисело зеле, само зеле ядем. Отвикнал съм  от месото. Ние пуйки не крадем.” Приятелят му Асен е по-откровен: „Да ти кажа бих хапнал мисирка. Вкусна е. Много я обичам на фурня. Мммм” – цъка с език безработният ром. Той признава, че хора от неговия клан невинаги устояват на изкушението и криват от правия път. „Около Банго Васил, а и след това, всеки гледа да пирува. Без печена мисирка празненството не е истинско. Няма пари, няма работа, какво да правим. И ние сме хора, и ние обичаме печени пуйки”, жалва се Асен.

Най-голямата домашна птица

Пуйката (мисирката) е домашна птица от семейство Фазанови. Опитомена е за първи път в Мексико в края на 15-ти  век. Сто години по-късно е пренесана в Европа. У нас се разпространява по време на османското иго.

Пуйката е най-едрата домашна птица. Угоява се бързо и натрупва качествени мазнини. Месото й е ценен диетичен продукт, който се отличава с добри вкусови качества. Живото тегло на пуйката е от 7 до 9 кг, а на пуяците от 12 до 24 кг.

Любим кулинарен специалитет по нашите земи  е „печената пуйка с кисело зеле”.

Пуякът, който спаси човешки живот

През 2001 година  пуякът Ралф спаси стопаните си от пожар. Семейство Уилбърти от градчето Кентъри , щата Мисури,  дължат живота си на домашната птица, чийто вой ги събудил, след като покривът  на къщата им  бил  обхванат от гъсти пушеци. 8-месечният Ралф бил закупен и угояван за Деня на благодарността. Тогава  стопаните му възнамерявали да го напълнят с ориз и гъби. В нощта на пожара пуякът проявил бдителност и с жалните си крясъци спасил семейство Уилбърти от сигурна смърт. В знак на почит, стопаните му   го оставили  да живее до дълбока старост. Ралф предал Богу дух през 2009 година, на преклонната за пуйките възраст от 9 години /пуйките обикновено живеят 6-7 години/. Днес в градчето Кентъри се издига малък паметник в чест на смелата птица Ралф.

 
Препечатано от вестник "168 часа", февруари 2010 г.